Глава 3
Йоан замахна, с намерението да удари музиканта, който стъпи напред, навлизайки грубо в личното пространство на нападателя. Сетне заби един удар под брадичката му, отмятайки главата му назад. Блъсна го през гърдите, докато Йоан все още не беше възстановил равновесието си.
– Полиция! – извика някой от зрителите.
Йоан падна на земята. От носа му се стичаше кръв. Стефан ми хвърли един поглед, сякаш измерваше нещо. Не знаех какво беше изражението на лицето му, но не ми се видя притеснен. Само… сякаш смяташе наум. Намръщих се, изнервена. Йоан се изправи от земята, докато Стефан не гледаше, и се поколеба.
Стефан се обърна към него отново.
– Айде, давай! – подвикна му музикантът. Йоан го гледаше гневен и дишаше тежко. После погледна към мен и засече светлокафявите си очи с мен. Аз отново се скрих зад гърба на Стефан, все още много изплашена. Сърцето ми тръбеше паника из тялото ми.
– Шибани цигани, шибана държава! – извика Йоан – кат искаш, бъди с него, тъпачка такава!
И той побягна, ко ...