Странни разсъждения за още по-странни неща.

Когато четем някоя книга или дори отделно произведение, нерядко мнението ни по засегнатите в тях въпроси, малко или много се различава от това на автора, нещо, което си е напълно нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение, което в никакъв случай не е задължително да се покрива с това на другите. Напротив, автоматичното приемане на чуждото мнение без да го пресеем през ситото на собствената си преценка е много тревожен сигнал -  това може да доведе до груби манипулации, а оттам и  до обезличаване на собствената ни идентичност.

Разбира се, не трябва да се подминава  факта, че в резултат на наша некомпетентност по засегнатите въпроси или само защото „така ни се струва”, а нерядко и поради някакви субективни фактори, оценката ни да не е  достатъчно обективна и обоснована, да е грешна или дори тенденциозна.

Непрекъснато се повтаря, че всеки има право на собствено мнение. Така е, но това е само първата част. Втората и много по-важна част е доколко можем, дали искаме и не на последно място дали смеем не само да го кажем, но и обосновано да го защитим.

Споменавам тези елементарни неща във връзка с някои необикновени, по-скоро невероятни, ако щете абсурдни или паранормални ситуации, в които лично съм попадал. Те обаче нито са измислици, нито пък са какъвто и да било опит  за манипулиране на когото и да било.

С цел да се предотвратят евентуални недоразумения, преди да разкажа едно невероятно преживяване, бих искал да изясня, че не вярвам в каквито и да било религии или секти, не съм суеверен, не съм и фаталист. Освен това категорично отхвърлям твърденията, че в този безкраен свят от галактики и вселени, единствено на незначителната планета пеленаче Земя, се е появила форма на живот, в резултат на което... и т.н., а всичко останало е мъртвило. Истината е, че има безброй други цивилизации – едни по-назад, други по-напред от нас, но има и такива, чието развитие е достигнало нива, които далеч надхвърлят и най-смелите човешки представи. За тези цивилизации дори и покоряването на междузвездните пространства отдавна не е проблем, нещо, за което вече има редица и то необорими косвени и преки доказателства. Това е факт,  който човечеството, иска или не иска, вярва или не вярва, трябва не само го  приеме, но и усилено да се подготвя.

Разбира се, някакво потвърждение, още по-малко аргументирано обяснение относно наличието на толкова много цивилизации,  няма да чуете от никоя от съществуващите религии. По този въпрос те предпочитат да мълчат. А и какво ли биха могли да кажат? Дори и сегашният стадий в развитието на човешката цивилизация е бил немислим за създателите на тези религии – просто познанията им, когато са творили постулатите на своите религии, са били съвсем примитивни в сравнение със съвременните познания и начин на живот. Не че са били глупави или бездарни. Те  са създавали нещо, в което сигурно са вярвали, но това е било във време, което е било коренно различно от сегашната действителност - и по развитие и по знание и по възможности.

Знам, че много хора ще се възмутят от подобни разсъждения, но техните възражения гарантирано ще се основават единствено на всемогъществото и безпогрешността на Боговете, в които вярват. В случая единственото нещо, което приемам е, че имат право да вярват в каквото си искат, стига да не пречат или вредят на останалите.

Не изключвам  и  съществуването на нещо, по-скоро на някаква, още непозната за хората особен вид променяща сех енергия, която може да се отделя от физическото тяло временно или завинаги. В това отношение също има редица теории и научни експерименти, които, въпреки че не са добили голяма гласност в публичното пространство, не бива безрезервно да се приемат, но не могат и с лека ръка да се отрекат. Но това е един изключително сложен и комплексен въпрос, чието разглеждане нито е предмет на този разказ, още по-малко пък за дискутиране в сайта.

Основната, ако не и единствена причина да не можем да си отговорим на толкова много въпроси и то от различно естество е не, че те са неразгадаеми и нерешими, а липсата на достатъчно опит, знания и информация, което от своя страна доказва, че все още се намираме в някакъв първичен стадий от нашето развитие. Сигурен съм, че при значително по-развитите от нас цивилизации, отдавна са изчезнали въпросителните знаци относно основната част от въпросите, на които ние продължаваме да търсим отговор. Елементарно, но вярно заключение.

 От друга страна приемам напълно твърденията, че възможностите на човешкия мозък са далеч по-големи от нашите сегашни представи. Според най-оптимистичните научни изследвания, един интелигентен човек използва максимум  до 10% от възможностите на своя мозък, а гениите достигат до 15%, но според други проучвания, този процент е  значително по-малък.

Оказва се, че останалата част от мозъка си дреме необезпокоявана от никого и не върши нищо. Ето, точно за тази бездействаща част от нашите мозъци става въпрос. Но тя бездейства, не защото е мързелива или не става за нищо, а защото все още не можем да открием кода, с който да я активираме.

НО...,  може би, поне засега, е по-добре да си остане  така. Защо ли? Защото човечеството все още не е достигнало онази степен на развитие, което действително е в състояние да ни  гарантира, че до достъпът до тези огромни „резервни мощности” ще бъде използван от същото това човечество само и единствено за неговото по-нататъшно усъвършенстване и развитие, а не за разрушаване и самоунищожаване, нещо на което самото то е свидетел и то от хилядолетия. 

Във връзка с това си спомням как един мой необикновен приятел (вж. „Неканеният го стенен”) ми каза, че ако това стане при сегашната настройка на човешката ни същност, първата ни работа щяла да бъде да взривим земното кълбо и с това да приключим завинаги историята на планетата Земя. Затова и приемам съществуването на този „регулатор”, по-скоро „ограничител” за пълен достъп до възможностите на човешкия мозък, поне засега, като напълно логичен. 

Когато вродените ни инстинкти за враждебност, жестокост, разрушаване, алчност, и т.н. изчезнат или поне се сведат до безопасен минимум за по-нататъшното ни развитие, тогава... Но ако има нещо безспорно, то е, че когато това „тогава” дойде, ние с вас отдавна няма да сме между живите. Неприятна, но вярна прогноза.

Често се говори за древни или съвременни гадатели, пророци и т.н. Да, за разлика от безбройните шарлатани, има и истински феномени, чиито способности все още не са получили своето безспорно научно обяснение, а най-напредналите проучвания са засекретени.

Единственото сносно обяснение е, че по някакъв, неизвестен и за тях самите начин, те са успели да активират част от споменатите неизползвани възможности на мозъка и макар частично, са успели да си осигурят достъп до невъзможна за нормалните хора възможности и информация. Явно, при тях споменатите по-горе „ограничители”, по една или друга причина, поне до някаква степен, са били „извадени от строя”. Но естеството на този  въпрос е от характер, чието място за разглеждане не е този сайт.

За мен не е толкова странно, че често успявам да сънувам неща, които  съм  поискал. С други думи, сънища по предварителен, собствен сценарий. Сигурен съм, че подобни случаи, под една или друга форма, се случват с много хора, така, че не може да се говори за някакво изключение.

Що се отнася за обикновените сънища, това е една тема, която се чопли от хилядолетия и както се казва „под слънцето нищо ново”. При сънищата обаче има един изключително важен момент, който, за съжаление, често се пропуща.  Когато фактът, че вие сънувате е безспорен, тогава вие имате просто, но и напълно достатъчно, при това непоклатимо обяснение за евентуалните невероятни неща случили се във вашите сънища. Какво е това обяснение ли? Ами това, че както е известно, в сънищата абсолютно всичко е възможно - при тях просто няма никакви ограничения. Че кой от вас например не е летял на сън?  Търсенето на неизбежна логика в това, което сме сънували, в основната си част е обречено на пълен провал. Въпреки това, все още твърде много се спекулира с тълкуването на сънищата, но и това е нормално. То е започнало от незапомнени времена и продължава с пълна сила и в наши дни. Светът е залят с какви ли не „съновници”, „тълковници”, врачки и т.н., основната част от които са си чиста шарлатания. Но ако нещо, макар и донякъде се „сбъдне”, то моментално се тиражира, разбира се, нерядко силно украсено. А когато „предсказанията” не се сбъднат”, подобна реакция липсва. Просто така е устроен човекът. Аз лично предпочитам да деля сънищата на хубави и лоши и това е всичко. В интерес на истината аз съм се занимавал доста системно с подобни въпроси и съм наясно, че не е точно така, но лично мен това ме устройва, защото ме спасява от затъването в едно тресавище, от което трудно, ако въобще, се излиза.

Споменавам тези неща, не за да убеждавам някого в нещо, в което и сам не съм сигурен, а единствено защото непрекъснато търся, макар и елементарно обяснение за някои странни и невероятни, по-скоро абсурдни случаи, които са станали не някъде, някога и с някого си, а с мен самия. Става въпрос за съвсем неестествени състояния, при които обаче нито съм заспал, нито съм в безсъзнание, а  както се казва,  съм с “акъла си”, знам кой съм, къде съм физически и как съм се озовал там. Обаче независимо от това,  участвам в тези невероятни и необясними събития, развиващи се при странни обстановки или на места, за чието съществуване дотогава може да не съм имал и най-малка представа. Не са изключения и случаите, когато и реакциите ми в подобни случаи също са били далеч от приетите, но спокойният и задълбочен анализ „след това” показват, че при дадената ситуация са били единствено правилни За съжаление, резултатът от досегашните ми усилия за някакво по-убедително обяснение продължава да клони към нула. 

Към тези случаи се отнасят разказите ми “Докосване”, “Онзи тунел”, “Мъртвият крепостен град”, “Неканеният гостенин”, откъс от „Патрицият”, „Една невероятна среща”, „Двойно отмъщение”, „Паметникът”, в които всъщност, колкото и  странно и невероятно да звучи, са преживени, а не измислени. Но както вече споменах, опитите ми да се добера до някакво обяснение  винаги са се сблъсквали с някаква непроницаема и непреодолима стена, която не позволява макар и за миг да се надзърне зад нея.  Може би и това да е в резултат от непознаване възможностите на нашия мозък? А може би наистина има някакви „блокировки”, които ни пречат да го направим? Може би....?

Засега си оставам само с безбройните въпроси, но не и с техните отговори. А обясненията от рода на „Това е Божа Работа” съм задраскал завинаги.

А може би при обидно кратката продължителност на човешкия живот, би било най-правилно да приема, че няма и да ги дочакам. Жалко.

Бях решил да публикувам „Среща с мъртвите” - още един случай, който далеч надхвърля всякакви човешки представи, поне моите, но се отказах. Публикацията ще стане доста дълга, а и едва ли би била разбрана правилно.