deepimpact (Мария)
10 10
27 апр. 2014 г., 12:37

Страшничко, а? 

  Проза » Рассказы
966 0 4
2 мин за четене

    Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега светът ще свърши. Нея целува, останал без дъх.

 

    На друга прави палачинки. По боксерки. В три през нощта. Само защото е промърморила насън, че е гладна. Друга се смее до припадък на шегите му. Не виждаш какво е толкова смешно ли? Няма как! Не си ти!

 

    Нейните рамене разтрива, защото се е върнала уморена от работа. Не твоите!

 

    Друга го удря бясно в гърдите и тяхната караница, не вашата, приключва с гърба ù, опрян в стената. С целувките му по шията ù. Те вече са нейни! Не твои! Само той приключва скандалите така! Но вече се кара с друга и с друга се сдобрява. Не с теб!

Нейното тяло познава така добре и сега тя заглушава виковете си във възглавницата. А после... после мечтаят на глас за бъдещето. Докато съмне. За тяхното бъдеще! Не за вашето!

 

    Някоя друга носи парфюма му по тялото си и нарочно си пръсва от него, преди да излезе сутрин. Помниш ли този аромат? Върху теб ли е още? Представи си, че го няма!

 

    На някоя друга забравя да каже – „Обичам те”, но пък знае как тя най-много обича кафето си сутрин. На друга носи без повод цветя. Не са същите, които обичаш ти! Други са! Но и жената е друга.

 

    Преди да излязат на вечеря, нея гледа с обожание как се облича пред огледалото.       Познаваш този поглед! До вечерята така и не стигат. Но ти знаеш!

    Пред друга пада на едно коляно... Какво каза? Да спра!

    Е? Представи ли си го? Страшничко, а? 

 

 

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тук всичко е казано, аз просто ще се присъединя към поздравите
  • Страхът не бива да е водещ в нищо, но все пак ако не се боим, че ще изгубим някого, как ще го ценим? Радвам се че имам този страх в себе си. Заради него, съм благодарна за всеки миг.
  • Много хубаво разказче Прекрасно написано и поднесено. Хубаво е да ценим хората докато са до нас, а ти си дала добър повод да се замислим още докато не е късно. Много ми хареса. Поздрав
Предложения
: ??:??