Страшничко, а?

Apr 27, 2014, 12:37 PM

Prose » Narratives

952 0 4

2 мин reading

Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега светът ще свърши. Нея целува, останал без дъх.

На друга прави палачинки. По боксерки. В три през нощта. Само защото е промърморила насън, че е гладна. Друга се смее до припадък на шегите му. Не виждаш какво е толкова смешно ли? Няма как! Не си ти!

Нейните рамене разтрива, защото се е върнала уморена от работа. Не твоите!

Друга го удря бясно в гърдите и тяхната караница, не вашата, приключва с гърба ù, опрян в стената. С целувките му по шията ù. Те вече са нейни! Не твои! Само той приключва скандалите така! Но вече се кара с друга и с друга се сдобрява. Не с теб!

Нейното тяло познава така добре и сега тя заглушава виковете си във възглавницата. А после... после мечтаят на глас за бъдещето. Докато съмне. За тяхното бъдеще! Не за вашето!

Някоя друга носи парфюма му по тялото си и нарочно си пръсва от него, преди да излезе сутрин. Помниш ли този аромат? Върху теб ли е още? Представи си, че го няма!

На някоя друга забравя да каже – „Обичам те”, но пък знае как тя най-много обича кафето си сутрин. На друга носи без повод цветя. Не са същите, които обичаш ти! Други са! Но и жената е друга.

Преди да излязат на вечеря, нея гледа с обожание как се облича пред огледалото. Познаваш този поглед! До вечерята така и не стигат. Но ти знаеш!

Пред друга пада на едно коляно... Какво каза? Да спра!

Е? Представи ли си го? Страшничко, а?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

reinbow (Биляна Битолска)

2014-04-28T16:04:03+03:00

Тук всичко е казано, аз просто ще се присъединя към поздравите
deepimpact (Мария)

2014-04-28T11:15:20+03:00

Страхът не бива да е водещ в нищо, но все пак ако не се боим, че ще изгубим някого, как ще го ценим? Радвам се че имам този страх в себе си. Заради него, съм благодарна за всеки миг.
selene727 (Северина Даниелова)

2014-04-28T03:40:37+03:00
emo2 (Емил Стоянов)

2014-04-27T18:18:01+03:00

Много хубаво разказче Прекрасно написано и поднесено. Хубаво е да ценим хората докато са до нас, а ти си дала добър повод да се замислим още докато не е късно. Много ми хареса. Поздрав