Болезнено, страшно и страстно, глупаво-наивно, убиващо уязвима съм. Трудно беше да си го призная, но съм слаба без теб. Не защото не мога да продължа, а защото не искам. Само в теб намирах смисъл да се будя сутрин с усмивка и пак заради теб обичах мириса на борова гора...
По дяволите... Който е казал, че за всеки има втори шанс, е излъгал. Не всеки има право на такъв, не на всички се дава... Тръгвам, връщам се, въртя се в кръг. Будя се сутрин – мисля за теб – усмихвам се. Лягам си вечер – знам, че си влюбен – плача. Колелото се върти, а аз паднах и си охлузих коленете. И лактите ми целите са в рани.
Имам белези по лицето и тялото си, и вътре в него имам. И какъв е смисълът човек да се учи от грешките си, след като няма следващ влак? Цял живот мога да прекарам в чакане, но няма да е същото... С никой няма да бъде така. Отиде си... Защо не ме затри по пътя си?
Прережи ми гърлото, войнико. Нека се давя в кръвта си. Нали така я обичаш смъртта? Режи бавно, нека се разлива червената течност ...