Стриган, нестриган

СТРИГАН, НЕСТРИГАН

            Утринната тръба ме сепна от сън. Завъртях се насам на там, пробих път между сънената тълпа от войници и хукнах към казармения бръснар. Снощи ми беше остригал половината от косата, а другата остави, защото спря тока. Платих му от бедната си войнишка заплата, обеща сутринта да остриже останалата коса. Сега го търсех и надникнах.

Един стар войник ми задоволи любопитството, като ми заши шамар през врата. След това обясни, че  бръснарят е при дежурния по полк и не знае кога ще дойде. На бегом се изнесох към тоалетната, а тя пълна. По примера на полковите кучета, чакащите новобранци отдъхваха пред стената. Пак на бегом се качих на ракетата, така викаме на парцала за миене. Грабнах дръжката и полетях с първа космическа. Пропищя втората тръба за храна. Наредихме се по двама и - ето ни в столовата.

Мазният, със стара запръжка, фасул вдигаше топла пара и обещаваше бързо да насити къркащия от глад стомах. Хапнали, заизлизахме навън. От вратата на столовата фатмакът ни подпретна с вик. Построи ни по опънатите варови ленти и зачете вечното конско. После мина от остриганата ми страна. Поцъка два-три пъти. И, аха, да му кажа за моята глава, той изръмжа нещо. Зададе се взводният, огледа ни и кимна доволно.

По алеята се появи ротният – слаб, висок - върбов лист, полюляван от вятъра.

Като изстрел прозвуча командата “Равнис! Мирно”!

- Здравейте, другари! - ни поздрави ротният. Отговорът беше едно пролайване с краен звук “йор”. Отново команда:

“Две крачки напред! Шапки долу!“

С ръце на кръста ротният се заразхожда напред-назад, като часовниково махало. Аха да завърши маха и се спря пред мен.

- Защо не си остриган? - се намръщи слабото му лице. Аха, да отговоря от остриганата страна се обади взводният:

- Остриган е!

- Как ще е остриган? - запени се ротният.

- Остриган е! - запъна се взводният.

   Фатмакът разреши спора зад мен. “Наполовина е остриган, наполовина - не”. Забравили строя, всички погледи се спряха в мен. Чу се смях -  потънах от срам.

- За неизпълнение на заповед три дни арест! - Някой се обади: “Ден и половина - половината е остриган”.

Под зоркото око на фатмака бях закаран при полковия бръснар, а той, стар войник, се оправда, че аз съм искал да се подстрижа нацяло. Правил съм на инат. Набързо получих три непоряда, но това не ме ядоса. Ядосан бях, че бръснарят ме таксува отново.