... Студено ми е. Няма ток, а как искам нещо да ме сгрее отвътре и отвънка, да не мога да мисля. Когато ми е студено, мисля за всичко. За гадните сутрини по спирките, за объркания ден, за празната къща, за всичко. Обърквам се повече, а не ми става по-топло. В тоя момент съм като една огромна снежна лавина. Която е толкова малка, а след миг голяма. Която е пълна с толкова въздух и толкова празна... Която поема всичко в себе си, и тайно го отдава на всеки... Снимка над шкафчето. Спомен! Върна ме онова лято преди пет години в гората на мястото, където ходехме всички. А бяхме толкова малки, наивни и кротки. Бяхме само деца. Сега какво...? Не се виждаме, всяка бърза за работа, по задачи, по мисии, а времето е толкова малко и не ни стига, защото от малки сме си разпиляни и никога не слагаме всичко по мястото му. Отново тоя студ. Няма ли как да изчезне? Не обичам, когато е студено. Зимата е време за любов и чувства. Зимата е време на топли емоции с хладни хора. Зимата е гадна. Затова и Ледената Кралица е мразена от хората. Но аз я харесвам. Истинска е. И не трае само 3 дни (както всяко чудо). Трае 4-5 месеца. Тъжно ми е. Тази година всичко почна различно. Нещо не е на мястото си... А може би мисля така заради студа... Токът дойде. Не ми става топло. Чувствам себе си като еднорог...
П.П.: Подарявам си звездичка тази нощ, за да може този път да ми покаже правилната пътека...
Не знам. Едва си на 17 ,а имам чуството,че си много тъжна.Изпитвам от твойте прози една огромна самота .Като ги чета и ме връщат във време на самота. Не знам какво да кажа повече.Благодаря,че ми поразмърда заспалите ми сетива .
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.