НОВО СУЕВЕРИЕ
Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя заниманията, които така и не бях започнал, когато учителката ми се обади по телефона и каза, че сега пък тя се разболяла. Кихала, потяла се и излъчвала топлина.
Аз съм сериозен човек, не вярвам в задгробен живот, още по-малко в суеверия и предзнаменования. Куцо са тръгнали уроците – ами хубаво, важното е как ще завършат. Оптимист съм по природа.
Както и да е. Много години минаха оттогава. Сега само си спомням, че се наложи да поема поста още преди учителката ми да се излекува напълно. Като дипломат в Англия нямаше как да пътувам всеки ден до България, за да вземам уроци, а учителките в Лондонското сити искаха много пари за тая работа. Изкарах цели шестнайсет години на дипломатическа служба, децата ми отраснаха, появи се и първото внуче, а аз така и не научих езика.
Това е първият и единствен случай в живота ми, когато повярвах, че тръгне ли нещо накуцо, куцо си остава.
Но пък знае ли човек – ако владеех английски, дали изобщо щяха да ме назначат за дипломат? По-вероятно – не. Господ си знае работата.
© Владимир Георгиев Все права защищены