4 дек. 2014 г., 18:29

Суеверие

770 1 1
1 мин за четене

НОВО СУЕВЕРИЕ

 

 

Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя заниманията, които така и не бях започнал, когато учителката ми се обади по телефона и каза, че сега пък тя се разболяла. Кихала, потяла се и излъчвала топлина.

Аз съм сериозен човек, не вярвам в задгробен живот, още по-малко в суеверия и предзнаменования. Куцо са тръгнали уроците – ами хубаво, важното е как ще завършат. Оптимист съм по природа.

Както и да е. Много години минаха оттогава. Сега само си спомням, че се наложи да поема поста още преди учителката ми да се излекува напълно. Като дипломат в Англия нямаше как да пътувам всеки ден до България, за да вземам уроци, а учителките в Лондонското сити искаха много пари за тая работа. Изкарах цели шестнайсет години на дипломатическа служба, децата ми отраснаха, появи се и първото внуче, а аз така и не научих езика.

Това е първият и единствен случай в живота ми, когато повярвах, че тръгне ли нещо накуцо, куцо си остава.

Но пък знае ли човек – ако владеех английски, дали изобщо щяха да ме назначат за дипломат? По-вероятно – не. Господ си знае работата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дипломат в Лондон без английски - не би ми хрумнало, но щом е изпратен от страната на абсурдите, е съвсем реалистично! Харесах!

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...