4.12.2014 г., 18:29

Суеверие

774 1 1
1 мин за четене

НОВО СУЕВЕРИЕ

 

 

Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя заниманията, които така и не бях започнал, когато учителката ми се обади по телефона и каза, че сега пък тя се разболяла. Кихала, потяла се и излъчвала топлина.

Аз съм сериозен човек, не вярвам в задгробен живот, още по-малко в суеверия и предзнаменования. Куцо са тръгнали уроците – ами хубаво, важното е как ще завършат. Оптимист съм по природа.

Както и да е. Много години минаха оттогава. Сега само си спомням, че се наложи да поема поста още преди учителката ми да се излекува напълно. Като дипломат в Англия нямаше как да пътувам всеки ден до България, за да вземам уроци, а учителките в Лондонското сити искаха много пари за тая работа. Изкарах цели шестнайсет години на дипломатическа служба, децата ми отраснаха, появи се и първото внуче, а аз така и не научих езика.

Това е първият и единствен случай в живота ми, когато повярвах, че тръгне ли нещо накуцо, куцо си остава.

Но пък знае ли човек – ако владеех английски, дали изобщо щяха да ме назначат за дипломат? По-вероятно – не. Господ си знае работата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дипломат в Лондон без английски - не би ми хрумнало, но щом е изпратен от страната на абсурдите, е съвсем реалистично! Харесах!

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...