4.12.2014 г., 18:29

Суеверие

776 1 1
1 мин за четене

НОВО СУЕВЕРИЕ

 

 

Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя заниманията, които така и не бях започнал, когато учителката ми се обади по телефона и каза, че сега пък тя се разболяла. Кихала, потяла се и излъчвала топлина.

Аз съм сериозен човек, не вярвам в задгробен живот, още по-малко в суеверия и предзнаменования. Куцо са тръгнали уроците – ами хубаво, важното е как ще завършат. Оптимист съм по природа.

Както и да е. Много години минаха оттогава. Сега само си спомням, че се наложи да поема поста още преди учителката ми да се излекува напълно. Като дипломат в Англия нямаше как да пътувам всеки ден до България, за да вземам уроци, а учителките в Лондонското сити искаха много пари за тая работа. Изкарах цели шестнайсет години на дипломатическа служба, децата ми отраснаха, появи се и първото внуче, а аз така и не научих езика.

Това е първият и единствен случай в живота ми, когато повярвах, че тръгне ли нещо накуцо, куцо си остава.

Но пък знае ли човек – ако владеех английски, дали изобщо щяха да ме назначат за дипломат? По-вероятно – не. Господ си знае работата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дипломат в Лондон без английски - не би ми хрумнало, но щом е изпратен от страната на абсурдите, е съвсем реалистично! Харесах!

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...