Свещени зъби, пера и люспи

Църквата не признава мощи от Христос. Ясно е защо: Той възкръсва. Независимо от този факт, по пазарите са се въртели цели „колекции“ от зъби. Един манастир твърдял, че има млечен зъб на Младенеца Исус. Ако се вярва на всички „реликви-зъби на Христос“, които се появяват през Средновековието, Бамбиното е било с челюст като на акула , общо е загубил към 200 бройки, и то разпръснати от Испания до Полша. Той е безсмъртен, регенерира се, но пък как ги губи? Явно е преживял повече перипетии отколкото знаем.

Средновековният пазар на реликви се е кефел на зъби, защото са дребни, лесни за транспортиране и почти невъзможни за проверка. Във времена когато малко хора са различавали мандибула от кучешка кост, можело да пробуташ кучешки зъб, свински или човешки млечен и пак да мине за „първокласен“ В катедралата в Сен Лис Франция има картина как кралят държи зъб ,оказал се в него по чудодеен начин а от устата на  мощите на светеца е потекла струйка кръв. Явно на Краля е била необходима легитимация за придобития от някъде зъб. Да се надяваме човешки! Не по малко интересно е,че това е Св. Дени (покровителят на Париж, същият дето ходел без глава). Не се усмихвайте скептично, това е доста разпространен трик при светците. Има доста светци – цефалофори (от гръцки „носачи на глава“. св. Никола от Тренто – уж носел главата си до църквата. В Англия – св. Едмънд и св. Уинифред имат подобни истории. Пълно е с такива и в Ирландия.Специфичното за сен Дени е, че той не спрял да проповядва по пътя. Вентролог човекът!

Препуциумът на Христос. Най-шумната реликва в Европа. Твърдяха, че след обрязването на младенеца кожичката чудодейно оцеляла. По едно време се състезавали поне 12 града кой държи „истинската“. Няколко пъти църковни събори обсъждат абсурдността на факта, че има дузина „оригинали“. Ватиканът накрая тихомълком забранява публичното му показване. Никой не е екзекутиран, но все пак е признато за „опасна измама“. Ще вземем някой да помисли, че Спасителят е някакъв си евреин!

Сълзите на Христос. Пазели ги във флакончета. Никой не пита как са събирани, Христос виси на кръста и някой се е покачил на стълба и ги събира в колбичка.

Кръв от Христос. Събирана в ампули. Нали сам Той каза: яжте от плътта ми , пийте от кръвта ми. По времето на Реформацията Хенри VIII прави показни процеси срещу „фалшиви реликви“ – например „кръвта на Христос“ в Хайлс Абей, която се оказала мед и медовина.

Млякото на Дева Мария. Популярна „течна“ реликва, която се пазела в малки шишенца. В различни катедрали из Европа имало десетки „оригинални“ мостри. Ако се съберат всички, майката на Исус е трябвало да бъде шампион по млеконадоя!.

С това май се изчерпват реликвите „първи клас“ Следват неща които са се допирали до тялото Му.Второкласни.

Вече говорим за тежката артилерия на реликвите – плащениците. Те са цяла индустрия.

Най-известната е, разбира се, Торинската плащеница – онзи ленен плат с отпечатан „фотонегатив“ на мъжко тяло, който едни смятат за савана на Христос, други – за средновековна фалшификация (радиовъглеродното датиране я поставя в XIV век). Междувременно тя обикаля Европа, пази се като национално съкровище и привлича поклонници като магнит. Показват я в катедралите, което значи ,че е призната от Ватикана.Но тя не е единствената. През Средновековието изникват множество плащеници, всички „автентични“: Във Франция има поне няколко конкуриращи се, освен тази  в Шамбери преди да бъде преместена в Торино. В Лиеж се пазела друга, също с претенции да е истинската. В Кадис в Испания – същата история.В някои случаи става дума за копия, осветени и „чудесно“ получили властта на оригинала. Но обикновените поклонници не са се вълнували от нюансите. Ако броим всички „плащеници Христови“, Спасителят е бил опакован като луксозна стока, слой след слой.

Кърпата на Света Вероника.След като в Рим започват да показват своя „Вероника“ в базиликата „Св. Петър“, по Европа изведнъж никнат конкуренти: Генуа се сдобива със собствена Вероника.. В Манопело (Италия) показват „светото лице“, също уж оригиналът. Парижкото абатство Сен Дени също претендирало да държи една. Ако чуете ,че някъде има неръкотворна икона, за кърпата става въпрос. Тя също гастролира с голям успех в  централни катедрали.

Фрагменти от Кръста. Толкова популярни и скъпи, че Жан Калвин казал: „Ако се съберат всички парчета, ще излезе гора“. Но крале и епископи плащали с килограми злато за тях. В Санта Кроче в Бари има фигура на Ангел, който държи кръста . И в кръста липсва бая голямо парче. Точно то се пази там. И ние си имаме парче, но не знам от коя част на кръста е.

Светата корона на тръните. Луи IX (Св. Луи) буквално съсипал Франция, за да плати на венецианските банкери за тази реликва, уж от Христовите страдания. После вдигнал и параклиса „Сент-Шапел“, за да я пази Мисля че сега е в Нотр Дам. Пожарникари рискуваха живота си за да я спасят по време на пожара

Святото копие (Копието на съдбата). Според евангелията с него войник пробожда Христос в ребрата. В резултат в Европа се появяват поне три „оригинални“ копия: във Виена (Хофбург), в Арменската катедрала в Ечмиадзин, и в Рим (Сан Пиетро). Всички твърдят, че са автентични, а владетелите ги бранят, защото според легендата „който държи копието, държи властта“. Хитлер дори имал слабост към виенското. Аз съм виждал Арменското. Прилича на връх от ограда. В острието някога са изрязали кръст, за да няма съмнение за какво копие иде реч. Малко голям са го изрязали и върхът се е пречупил, та сега е хванат с планки.

Гъбата с оцета. Когато Христос бил на кръста, войник му подал напоена с оцетена течност гъба. Е, естествено, през Средновековието изникват „гъбени“ реликви, които църкви гордо излагат.

Въже от Възнесението. В една испанска църква пазели парче въже, за което уж ангелите теглили Христос към небето. Трудно е да си представим сцената. Трябва да потърся картинка.

В Англия през XVI в. някои катедрали са показвали плавници на рибата, в която според легендите Христос скрил монетата за данъка на кесаря (или пък риби от чудото с петте хляба и двете риби). Плавникът, естествено, „по чудо“ се е вкаменил и е оцелял векове. Сега си представете пилигримите: вървят стотици километри боси, за да коленичат пред… сушен плавник.

Яйцата на Светия Дух. Да, сериозно. В една френска църква са държали камъчета и са ги рекламирали като „яйца, снесени от гълъба-Свети Дух“. Как беше у Джойс´Кой беше Мария? Гълъбчето ли? Имам малки съмнения обаче. Все пак Мария е заченала от него! Би трябвало Св. Дух  да е момченце!

Пера от Архангел Михаил. Не едно или две! Явно като е слязъл да донесе добрата вест е нападнат от поклонници и оскубан.

Петела на Петър. В един манастир в Италия дълго твърдели, че имат… петела, който пропял три пъти, когато Петър се отрекъл от Христос. Петел столетник, какво се чудите?

Това е бизнес моделът на Средновековието: колкото по-абсурдна реликва, толкова повече поклонници. И хората наистина пътували стотици километри, за да се поклонят на чужда кокал, пера или предполагаема кожа. Съвсем скоро една поклонничка под претекст ,че целува реликвата , глътна фаланга от мощите на Йоан Кръстител в Несебър.Тяхната автентичност бе потвърдена от самия Божидар Димитров!

Има и шедьоври на маркетинга. Св. Спиридон Тримитунтски е известен със своя чудотворен чехъл. Казват, че дори след смъртта си той „обикаля света“ да помага на хората. Затова му сменят обувките всяка година – оказват се износени от пътуванията. Така,че ако ви прададът скъсано обувка, не виждам какво ще възразите.

Винаги съм си представял търговците на реликви, като безкрупулни типове, решени да забогатеят бързо без оглед на риска. Нещо като пиратите отвлекли Св. Никола за да го назначат за дядо Коледа. От малкото известни разобличения става ясно, че това са духовни лица- монаси свещеници, игумени…През XIV в. – Абатът на Сен-Максими́н (Франция) е Разобличен, че „черепът на Мария Магдалена“ в манастира му е с доста свежа възраст. Папата праща комисия. В крайна сметка черепът си остава там, но абатът губи репутация.Така де , дреболия. Детски е един от трите известни черепа на Йоан Кръстител, както и черепа на Св, Маврикий в Теплице Чехия. Както се казваше в един скеч: „Това е черепът на Нерон като малък.“Както се знае, смъртността  при раждане и в младенческа възраст е била много висока, и ако обираш запуснато гробище , процента да попаднеш на детски кости  е доста висок.

Поради възрастта ми, се е случвало да изплюя зъб и да го подритна. Много лекомислено от моя страна. Почти не ми останаха! Обаче имам гробище за домашни любимци. Да знаете някой да търси черепа на Св, Христофор Песоглавец? Трябва да имам подходящ.