15 февр. 2018 г., 12:28

Светецът 

  Проза » Рассказы
5.0 (2)
445 2 4
12 мин за четене
Доброто, което правиш днес,
утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Майка Тереза
Старецът беше седнал на една пейка в близост до църквата "Свети Седмочисленици" в София. Държеше ламаринено канче, в което минувачите хвърляха по някоя пара. Изглеждаше като пратеник от друго време, пътувал с машина на времето. С дългата си неподдържана бяла коса и брада, с протритрата власеница, с кърпените шаячни дрехи и с цървулите, този човек сякаш бе излязал от селския скрин на някоя баба и беше проснат на скамейката, за да се прогонят молците от него. Ако случаен минувач го питаше:
- Как си, дядо Добри?
Той неизменно отговаряше едно и също:
- Аз съм добре! И ти да си добре.
Житейската му философия беше толкова мъдра, а делата - чисти и богоугодни, че мнозина го наричаха "светецът от Байлово". Казваше се Добрин Добрев, но всички го знаеха като дядо Добри. Имаше миловидно лице и будни очи, които искряха от доброта. Ако дете пуснеше паричка в канчето, той винаги целуваше малката ръчичка след т ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлан Тонев Все права защищены

Предложения
  • - На Девитлий! - крикнул молодцам, держащим длинные гужи, старый Велин, - там у меня друг военный, я...
  • ПОРТРЕТ КАБАКА. Инженер Димош Тулуп, со своим товарищем адвокатом Ляшенко, первыми зашли в пустую кв...
  • Броня! Она была ярко рыжей, синеглазой, и некрасивой. А почему это все должны быть красивыми? Природ...

Ещё произведения »