- "По дяволите" - за пореден път треперещите пръсти на Били се опитваха да докоснат правилните бутони на клавиатурата.Пепелникът преливаше,по земята се търкаляха празни бутилки и стаята изглеждаше като сцена на тежко престъпление.Не можеше да се съсредоточи,а имаше само два дни,за да довърши най-важната работа в живота си. Работа,която беше от онези задължителните.Като домашното в училище,без което на следващия ден ще трябва да се явиш пред сърдитата класна с някой родител.И те чака буря...Но Били не беше ученик.За него бурята би била приятно разнообразие в скучното ежедневие. Апокалипсис.Това е,което предстоеше,ако след два дни е без своето "домашно".А колко различно изглеждаше всичко в живота му...

   Били Фрийман беше от онзи тип хора, грабещи с пълни шепи от всички приятни,а понякога и не толкова приятни неща, предлагани от модерния свят.С баща-адвокат и майка-лекар,той имаше детство,което би било мечта за повечето малчугани.Хубава къща,в богаташки квартал със задължителната бяла оградка и джип от онези с мерника на предния капак.И Били определено не страдаше от липса на самочувствие.Още от ранна детска възраст. Беше умен,с добро чувство за хумор,но също импулсивен и на моменти доста раздразнителен.Като повечето младежи, бихте казали.И сигурно сте прави.Само дето до осемнадесетата му година,баща му три пъти се червеше в полицейския участък от деянията на сина си,обяснявайки по адвокатски,че ще е за последно.А беше и клиент на майка си веднъж,след пиянска свада с неправилните хора...

    Във всички дивотии бяха със Саймън Хоуп-съседското момче.Противно на фамилното си име,той беше безнадежден. Разглезен от малък,в един момент осъзналите своята грешка родители просто бяха вдигнали ръце от него.Добротата,която привидно излъчваха сините му очи, моментално се превръщаше в дива ярост след поредната чашка.Ярост,която в един момент дори Били не можеше да понася.И пътищата им логично се разделиха. Но вредите вече бяха нанесени...

    В битието на Били Фрийман имаше доста купони,доста гуляи и разбира се доста хубави жени.Определено знаеше как да им завърти главата,а и начинът по който изглеждаше, със сигурност му даваше някои предимства.Но както често се случва в живота на мъжа, появява се тя.ЖЕНАТА! Кристина Симпсън беше наистина прекрасна.Изумрудените и очи винаги искряха,а русите и коси се стичаха като нежен водопад по перфектното и тяло. Сватбата им беше от приказките,а съдбата ги дари с близнаци.Всичко изглеждаше прекрасно.Но не задълго...

    Като много красива жена, Кристина се превръщаше в център на мъжкото внимание при всяка нейна поява.За Били, разбира се,това беше дразнещо.Големият проблем обаче се появяваше след няколко чашки. Дразнещото се превръщаше в непоносимо. Кристина обичаше съпруга си.Тя беше наясно с миналото му и двете години съвместен живот я караха да вярва,че Били вече е изцяло променен.След първите няколко избухвания смяташе,че все пак това е в реда на нещата.Че и тя не е идеална,за да изисква същото от друго човешко същество.А и с успешната си кариера в реномирана рекламна агенция, Били Фрийман определено гарантираше стабилност за нея и децата.         

    Всичко се срина на коледното парти. Рекламната агенция на Били бе организирала стилно празненство с чудесна храна и приятна музика.И разбира се много и разнообразни алкохолни изкушения. Шефът си беше влиятелен човек и дори кметът бе негов специален гост.Отваряше се добра възможност за нови запознанства и социални контакти с интересни хора.И съвсем логично Кристина определено бе от тези, интересните. Вписваше се без проблем във всяка компания, като предизвикваше по-скоро възхищение. Подобно чувство Били предизвикваше единствено у бармана.И то само в началото. След четвъртия екс водка приятелският съвет относно количеството изпит алкохол, срещна бърз и агресивен отговор.

   -"Никой не го интересува какво мислиш. Сипвай и мълчи!"

Настроението на Били рязко контрастираше с това на неговата съпруга.Необуздана ревност и ударна доза водка създаваха взривоопасна смес,носеща белезите на бурното му минало.

   - "Кучка" - звучният шамар в лицето на Кристина я изпрати на пода.От устата и шурна кръв,а сълзи се стичаха от тъй щастливите и допреди няколко секунди очи.Група мъже хванаха пияния Били и го изведоха от салона.Това беше краят...     

    Животът на Били Фрийман се срина.Изгуби красивата Кристина,изгуби прекрасните си деца,изгуби престижната си работа. Алкохолът се превърна в единствен негов спътник.На път беше да остане и без дом. Ако не си напише домашното-предълго чакана статия от шефа на малък местен сайт. Купоните и забавленията отдавна бяха блед спомен.Единствено съседният магазин усещаше присъствието му понякога.

   -"Господине,моля Ви"-

Били чу сподавен глас някъде отдолу. Погледът му го отведе до бездомник,почти завит с парчета скъсан картон.Изведнъж сякаш две ярко сини мълнии го пронизаха дълбоко! Много дълбоко...

  -"Саймън?!"

   *****

  -"Здравейте,всички.Аз съм Били и съм алкохолик"

  -"Здравей,Били"

  *****

   Били Фрийман вече е добре.От три години не е близвал.Не живее на улицата.Има нова жена в живота си.Не е Кристина,но също е прекрасна.И прегърна близнаците. Плачейки...Бъди силен,Били!