Светлина в Сърцето

14 июл. 2006 г., 12:14

Проза

909 0 1

Беше ден болезнен за мен, беше мрачно в моето сърце, нямах сили да се боря със живота. Беше тъжно, нямаше пламък, нямаше огън, нямаше нищо. Чувствах самота. Тя ме бе обгърнала отвсякъде и не искаше да ме пуска. Оттегчен, стоях в един бар, пиейки бира, тъжен, сам, изгорен от дълбоките изневери... Но тогава дойде момиче сияйно, лъчезарно красиво усмихнато, тя ме погледна с двете си кафеви очи, които ме заслепиха. Те бяха две огнени искри, косите и се вееха от тихия ветрец, кожата и бе нежна като сатен... Това момиче май се интересуваше от мен... Тогава отново усетих тръпка в сърцето, ранено и в тъмнината скрито. А тя ме попита: "Какво има защо си сам?"
А аз отговорих само: "Самота..."
Тогава тръпката отново изгря. Тя бе толкова разбрана, мила и добра, че не можах да устоя... Сякаш виждаш истинската чиста любов за пръв път. Това момиче преобърна целият свят около мен и промени МЕН! Тя е най-красивото създание в живота ми! Обичам я с цялото си сърце, обичам я и никога няма да позволя на Гневният свят да ни раздели!!!

Свързани произведения

zlati_ival (Златка Вълкова)

2006-07-14T21:31:31+03:00

Затрогващ е разказа ти, Симеон. Чист и искрен. Хареса ми. Наистина трябва да пазим любовта от външния свят, но най-много от самите нас.
Да не я превръщаме в рутина. Поздравявам те най-искрено.

Светлина в Сърцето

Свързани произведения

Комментарии

Предложения