12 февр. 2021 г., 16:45  

Светлосенки 

  Проза » Другие
567 2 7

Карамелените залези ме омагьосват. Обожавам златистите им нюанси, отблясъците им... След тях се появява Мракът. Онзи потаен магьосник, който оставя кадифените си отпечатъци. Долавям стоновете му в мелодията на ветровете. Тук, в Бургаския залив, тя се чува. Особено през летните нощи. Онези, в които обичам да се измъквам на пръсти от вкъщи и да притичвам до морския бряг. Моето тайно убежище от света. Шумът на талазите ме успокоява. Бризът ме гали. Всяка нощ споделям копнежите си на Луната. Бледата й светлина сякаш разпалва и без това разгорещените ми мисли. Струните в душата ми свирят кротко тайната мелодия...  

Прибирам се в стаята си. Светвам нощната лампа и се взирам в светлосенките -  контрастни като живота ми. Копнея поне веднъж да бъда светлосянката в живота на някого...  

Грабвам телефона и си пускам онази стара песен. Ритмите забързани - като въртоп, който унася след себе си. Без бягство.  

Нощното небе донася топлинка в прохладното ми сърце, потръпващо от суховея...  

 

Вече наближава три след полунощ. Луната се присмива на мечтите ми, а аз на слабата й светлина. Заспивам. Утре може да е друго... 

 

© Есенен блян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти!
  • Цената на безсънинията са светлосенките, достатъчно е да участваме в играта на живота и любовта красиво...
    Но пък колко безсънни нощи вървят ръка за ръка с разочарования и болка!
    Ето още светлосенки,но едните са мечтани от художници,поети и композитори.
    А другите живеят в сенките на тишината.
    И тъжно жадуват "Лунната соната".
    Поздравления за написаното от теб, Цветелина!
  • Благодаря ти!
  • Еха,дано снощи да не си ходила на брега да седиш,ма що да не ако си добре опакован.Хареса ми Цвете,и аз много обичам морето.Поздрав.
  • Благодаря ти! 🙃
  • Много красива изповед, размечтава се човек, а бризът се провира и разнася уханието на море.
  • Светлосенките идват, за да ни научат на нещо. Приятелите идват, за да ни покажат, че животът е красив и обиквайки тях, да обикнем себе си. Мисля, че и двете са важни, но разбира се, по-красиво е с приятелите.
Предложения
: ??:??