Светлосенки
Карамелените залези ме омагьосват. Обожавам златистите им нюанси, отблясъците им... След тях се появява Мракът. Онзи потаен магьосник, който оставя кадифените си отпечатъци. Долавям стоновете му в мелодията на ветровете. Тук, в Бургаския залив, тя се чува. Особено през летните нощи. Онези, в които обичам да се измъквам на пръсти от вкъщи и да притичвам до морския бряг. Моето тайно убежище от света. Шумът на талазите ме успокоява. Бризът ме гали. Всяка нощ споделям копнежите си на Луната. Бледата й светлина сякаш разпалва и без това разгорещените ми мисли. Струните в душата ми свирят кротко тайната мелодия...
Прибирам се в стаята си. Светвам нощната лампа и се взирам в светлосенките - контрастни като живота ми. Копнея поне веднъж да бъда светлосянката в живота на някого...
Грабвам телефона и си пускам онази стара песен. Ритмите забързани - като въртоп, който унася след себе си. Без бягство.
Нощното небе донася топлинка в прохладното ми сърце, потръпващо от суховея...
Вече наближава три след полунощ. Луната се присмива на мечтите ми, а аз на слабата й светлина. Заспивам. Утре може да е друго...
© Есенен блян All rights reserved.
,ма що да не ако си добре опакован.Хареса ми Цвете,и аз много обичам морето.Поздрав.