2 янв. 2008 г., 15:42
Светът изгуби още една душа
Никой не забеляза - нея я нямаше вече.
Бе останал само празният поглед.
Вече беше забравила какво е да се усмихваш.
В този момент него го нямаше - човека, причинил болката, с която тя сега
не може да се справи. Единственият въпрос, който я мъчеше сега беше: ''Дали на него някога му е пукало за мен?'' Може би всичко е било лъжа: влюбеният поглед, с който я гледаше, усмивката му, която я караше да продължи да живее, тази усмивка, която беше само за нея. Сега всичко бе изчезнало. Светът изгуби още една душа.
Бе останал само празният поглед.
Вече беше забравила какво е да се усмихваш.
В този момент него го нямаше - човека, причинил болката, с която тя сега
не може да се справи. Единственият въпрос, който я мъчеше сега беше: ''Дали на него някога му е пукало за мен?'' Може би всичко е било лъжа: влюбеният поглед, с който я гледаше, усмивката му, която я караше да продължи да живее, тази усмивка, която беше само за нея. Сега всичко бе изчезнало. Светът изгуби още една душа.
© Рамона Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Животът е жесток ,но и прекрасен !!!Спомените са нещо незаменимо и те ни крепят в тежките моменти !
-
душата никога не може да се отърве от света,загубил си едно щастие,но света поднася шансове и възможности без брой,тъжно е когато любовта си отива,но със нея се отваря друга нова врата
Поздрави!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
