Никой не забеляза - нея я нямаше вече.
Бе останал само празният поглед.
Вече беше забравила какво е да се усмихваш.
В този момент него го нямаше - човека, причинил болката, с която тя сега
не може да се справи. Единственият въпрос, който я мъчеше сега беше: ''Дали на него някога му е пукало за мен?'' Може би всичко е било лъжа: влюбеният поглед, с който я гледаше, усмивката му, която я караше да продължи да живее, тази усмивка, която беше само за нея. Сега всичко бе изчезнало. Светът изгуби още една душа.