22 июл. 2007 г., 13:39

Светът на малките иглички

1.2K 0 1
 

               


 Стоиш и гледаш... да, едни мънички, сребърни иглички,набодени по аленото кадифе.

И гледаш замечтан и смутенo, премигваш мълчалив.

Погледай ги, виж колко са красиви... стоят си тихо, кротко в своя ред тъй безмълвни.

Ах, тези малки, мънички топлийки, набодени по аленото кадифе във своя ред. Една до друга винаги, но никога неказали си дума, умълчани откакто онази малка ръка ги бе забола тук, толкова отдавна. Те бяха заедно, но винаги толкова сами, толкова сами, че все едно бяха забодени в различи епохи.

Иглеждаха невероятно красиви, тези малки, сребърни топлийки, така безгрижно забодени във своя ред. Острите им крачета, които бяха забодени, бяха толкова остри, че дори и най-острата брадва изглеждаше невинно.

Толкова красиви, но същевременно и адски зловещи бяха те. Не само бяха... но и все още са... те още съществуват, макар разпръснати вече, но винаги подредени в своя някогашен ред...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...