Накрая светът постигна демократичния връх на цивилизацията – абсо.лютната откритост и честност.

Никакви тайни, никакви заговори, никакви подмолни и задкулисни действия. Всичко пред всички.

Като се започне от елементарните неща от живота. Никакви скриващи същността на човека стени, врати, завеси. Къщите прозрачни, вътрешни прегради няма, пред окото е цялата домашна или служебна среда. От фоайето до тоалетната и банята.

Което посегна на доходите в някои бизнеси. Например, зачезнаха пийп шоутата. Защо човек да плаща, за да гледа някаква ленива, привидно невинна полудевица как се разсъблича? Заставаш пред дома на млада дама и…

Ами студентските общежития? Предлагащи не само зяпане по разголени от двата пола, но и последствията от това. Плюс либералното разнообразие с останалите полове…

Нощем пред домовете на младоженците се събираха митинги. А ревнивите мъже нямаше нужда да търсят жените си – само се разхождаха из града и зорко проверяваха чуждите домове. Като неведнъж откриваха при приятеля си своята жена, годеница или колега от работата…

В заведенията за хранене стана сложно. Посетителите зорко следяха съдбата на продуктите и правеха трудно келнерското хоби за плюене в порциите.

И други хобита бяха станали рискови. Например, всеобщото преписване на изпити се превърна в опасност. Добре, че квесторите и членовете на изпитните комисии се заглеждаха по женските общежития /а някои и по мъжките – в модерния свят и това не бе тайно!/, иначе държавата щеше да остане без завършили образованието си специалисти по препис… по каквото там…

А учените не спираха. Щом всичко ще е открито и честно – защо човек да бъде изключение? И лекарите бяха доволни – влиза пациент, веднага зърват каквото там му бушува в организма, даже понякога направо в кабинета щракаха с ножиците и ликвидираха вредните излишъци.

Само дето… Хората не станаха изведнъж съвършени. И понякога минувачите се извръщаха от забързан нейде човек – ясно ставаше накъде го тегли кафявата купчина очертани черва или жълтеещият се балон там нейде.

Да не говорим за юношите, бързащи за среща – което всички срещнати разбираха само от пръв поглед към натопорчения и готов за щикова атака организъм…

Но това бяха дребни проблеми. Част от ежедневието, част от честния и открит живот.

Учените, обаче, не мирясваха. В момента се развихрят по психо-мозъчната откровеност. И вече гражданите виждат изказващите се в парламента техни любимци – накокошинените мозъчета, бръмбарите в тях, остъклените повърхности, отдавна заменили плитките браздички.

Подобни гледки си имаха и у дома – мъжът даже не гледаше жена си, жената си знаеше предварително що за идиот е нейният. Нали свестен не би я избрал…

А сетне учените се канеха…

Може и да стане. Ако човечеството не се освести и не премахне вредните идеи и създателите на опасни научни открития.

Щото… Абе, вие честно поглеждали ли сте се в огледалото?

Не, нали? Че осмели ли се някой да се види наистина такъв, какъвто е… Човекът сам ще се сдъвче.

Обаче – няма сами прегризали си гърлото, нали?

Тъй като прекрасната лъжа е пухеното легло за самочувствието. А лъжата е груба, бодлива, ръбеста и горчива.

Не е за нас. Не е човешко просто…

/Тук авторът си каза: „Ама умно го написах!“. И не пожела да го прочете с друг поглед. Да не е глупак, че да види истината? Тя е от женски род, но гола хич, ама хич не е привлекателна…/

Заповядайте! Включил съм чудесна песен на неизвестния ми доскоро поет и певец Андрей Куряев - "95 квартал". Впрочем, негова е и "Не воюйте с русскими" - https://wordpress.com/post/genekinfoblog.wordpress.com/9740