Събирачи на илюзорни сърца
„Цък-цък.” – се чуваше в стаята. „Ентер. Клик-клик.” – повтаряше се, като ехо. Двете напълно еднакви момичета щракаха по клавиатурите и гледаха в двойните си екрани.
- Виж го тоя! – каза едната.
– Чакай, да ми прати снимка моят и тогава ще погледна! - скастри я другата.
– Момичета! – възмутих се от близначките. – Не ви ли е срам да си играете така? В сайтовете за запознанства хората бягат от реалността на изживяната болка и търсят споделена любов, а не измамни мечти.
– Ти пък! – почти в един глас отвърнаха моите братовчедки. Те бяха едно цяло от две половини и две половини на едно цяло. С една дума - „голяма работа”- млади хакерки и обичаха да се надсмиват над мъжките желания и чувства. Едната беше започнала, защото някога я бяха предали и изоставили, а другата просто харесваше чувството да бъде много желана, но и от женска, сестринска солидарност.
– Трябва да престанете или поне бъдете честни с хората, че всичко е на шега. – опитвах се да ги вразумя и да им покажа, че всеки е бил на тяхно място - или изоставян, или търсещ да бъде желан и обичан.
– А`й ся, ако ще ни правиш сечено, ходи си, че ме дразниш! – възропта едната. Да се чудиш, като са по-малки да ги напляскаш ли, или да им загрееш вратлетата. Ама нали са жени!
– Ще съжалявате след време! И някой ден ще си намерите майстора. - отвърнах и станах да си ходя, че започваха страшно да ме дразнят.
– А`й, брат…Чао, че пречиш! – махна ми другата.
Когато излязох навън, спрях пред входа на блока, извадих смартфона и написах: „Братлета, имам една щура работа за вас. Какво ще кажете да се повеселим малко в нета, а аз ще почерпя?”
Само след секунди получих: „ Кога започваме?“ . Хубави и умни момчета и ИТ - експерти в бранша. Лични, мои приятели. Време беше за събирането на две илюзорни сърчица.
© И.К. Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Понякога имам толкова неща, които пиша и не качвам ...Скъпа Иржи, животът е чудо и проявление на фантазията на хората... Илюзия...Да, понякога и в живота има очаквания, които са просто балони пълни с въздух, не само в интернет пространството. Благодаря ти!
-
Е,не трябваше да мислиш дълго,Лиа,не ми взимат гласа,но като го п рочетох се замислих-колко опасна е днешната действителност с това виртуално комуникиране....Има ,но рядко и щастлив край от такива авантюри,но повече.....са илюзия!
-
Благодаря, г-н Коновски! Оценям високо времето и гласуването.
Неа, благодаря ти, че прочете! Ценя времето на всички, които са отделили да прочетат, добавят в любими и напишат по някоя дума. Бъдете живи и здрави! -
Хаха, много весело!
-
Дал глас...
-
Доче,Елка и Светле, благодаря ви! Хубав ден ви желая!
-
...
-
Много актуална тема! Хареса ми! Желая ти успех, Лиа!
-
И тъжно, и усмихнато, но с интригуващ финал.Гласувах от сърце,Лия и ти желая успех!
-
Благодаря, Марианка!
Блу, шегите са хубаво нещо, но игричките за сметка на съдбите и чувствата на други хора - не мисля. На кой му харесва да бъде "бъзикан" и/или подиграван ? Всички имаме нужда от топлота и обич. А продължение - не. Разказът е написан още в началото на предизвикателството, но дълго мислех да не го качвам. Може да измисля нещо друго по темата, ако толкова искаш да четеш, но този разказ ще си остане така. Все пак го написах ,просто защото ми се искаше да участвам в предизвикателство, зададено от Довереница - Дочка.
Благодаря на добавилите в любими! -
Всеки рано или късно си намира майстора. Понякога шегичките и игричките се оказват много солени. Нали ще има продължение?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
