30 янв. 2019 г., 19:33  

Събирачи на илюзорни сърца

1.8K 4 10
2 мин за четене

   „Цък-цък.” –  се чуваше в стаята. „Ентер. Клик-клик.” –  повтаряше се, като ехо. Двете напълно еднакви момичета щракаха по клавиатурите и гледаха в двойните си екрани.

    - Виж го тоя! –  каза едната.

   – Чакай, да ми прати снимка моят и тогава ще погледна! - скастри я другата.

   – Момичета! – възмутих се от близначките. –  Не ви ли е срам да си играете така? В сайтовете за запознанства хората бягат от реалността на изживяната болка и търсят споделена любов, а не измамни мечти.

   – Ти пък! – почти в един глас отвърнаха моите братовчедки. Те бяха едно цяло от две половини и две половини на едно цяло. С една дума - „голяма работа”- млади хакерки и обичаха да се надсмиват над мъжките желания и чувства. Едната беше започнала, защото някога я бяха предали и изоставили, а другата просто харесваше чувството да бъде много желана, но и от женска, сестринска солидарност.

  – Трябва да престанете или поне бъдете честни с хората, че всичко е на шега. –  опитвах се да ги вразумя и да им покажа, че всеки е бил на тяхно място - или изоставян, или търсещ да бъде желан и обичан.

  – А`й ся, ако ще ни правиш сечено, ходи си, че ме дразниш! –  възропта  едната. Да се чудиш, като са по-малки да ги напляскаш ли, или да им загрееш вратлетата. Ама нали са жени!

 – Ще съжалявате след време! И някой ден ще си намерите майстора. - отвърнах и станах да си ходя, че започваха страшно да ме дразнят.

 – А`й, брат…Чао, че пречиш! – махна ми другата.

Когато излязох навън, спрях пред входа на блока, извадих смартфона и написах: „Братлета, имам една щура работа за вас. Какво ще кажете да се повеселим малко в нета, а аз ще почерпя?”

Само след секунди получих: „ Кога започваме?“ . Хубави и умни момчета и ИТ - експерти в бранша. Лични, мои приятели. Време беше за събирането на две илюзорни сърчица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© И.К. Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

  • Понякога имам толкова неща, които пиша и не качвам ...Скъпа Иржи, животът е чудо и проявление на фантазията на хората... Илюзия...Да, понякога и в живота има очаквания, които са просто балони пълни с въздух, не само в интернет пространството. Благодаря ти!
  • Е,не трябваше да мислиш дълго,Лиа,не ми взимат гласа,но като го п рочетох се замислих-колко опасна е днешната действителност с това виртуално комуникиране....Има ,но рядко и щастлив край от такива авантюри,но повече.....са илюзия!
  • Благодаря, г-н Коновски! Оценям високо времето и гласуването.
    Неа, благодаря ти, че прочете! Ценя времето на всички, които са отделили да прочетат, добавят в любими и напишат по някоя дума. Бъдете живи и здрави!
  • Дал глас...
  • Доче,Елка и Светле, благодаря ви! Хубав ден ви желая!

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...