30 ene 2019, 19:33  

Събирачи на илюзорни сърца

  Prosa » Relatos
1.7K 4 10
2 мин за четене

   „Цък-цък.” –  се чуваше в стаята. „Ентер. Клик-клик.” –  повтаряше се, като ехо. Двете напълно еднакви момичета щракаха по клавиатурите и гледаха в двойните си екрани.

    - Виж го тоя! –  каза едната.

   – Чакай, да ми прати снимка моят и тогава ще погледна! - скастри я другата.

   – Момичета! – възмутих се от близначките. –  Не ви ли е срам да си играете така? В сайтовете за запознанства хората бягат от реалността на изживяната болка и търсят споделена любов, а не измамни мечти.

   – Ти пък! – почти в един глас отвърнаха моите братовчедки. Те бяха едно цяло от две половини и две половини на едно цяло. С една дума - „голяма работа”- млади хакерки и обичаха да се надсмиват над мъжките желания и чувства. Едната беше започнала, защото някога я бяха предали и изоставили, а другата просто харесваше чувството да бъде много желана, но и от женска, сестринска солидарност.

  – Трябва да престанете или поне бъдете честни с хората, че всичко е на шега. –  опитвах се да ги вразумя и да им покажа, че всеки е бил на тяхно място - или изоставян, или търсещ да бъде желан и обичан.

  – А`й ся, ако ще ни правиш сечено, ходи си, че ме дразниш! –  възропта  едната. Да се чудиш, като са по-малки да ги напляскаш ли, или да им загрееш вратлетата. Ама нали са жени!

 – Ще съжалявате след време! И някой ден ще си намерите майстора. - отвърнах и станах да си ходя, че започваха страшно да ме дразнят.

 – А`й, брат…Чао, че пречиш! – махна ми другата.

Когато излязох навън, спрях пред входа на блока, извадих смартфона и написах: „Братлета, имам една щура работа за вас. Какво ще кажете да се повеселим малко в нета, а аз ще почерпя?”

Само след секунди получих: „ Кога започваме?“ . Хубави и умни момчета и ИТ - експерти в бранша. Лични, мои приятели. Време беше за събирането на две илюзорни сърчица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога имам толкова неща, които пиша и не качвам ...Скъпа Иржи, животът е чудо и проявление на фантазията на хората... Илюзия...Да, понякога и в живота има очаквания, които са просто балони пълни с въздух, не само в интернет пространството. Благодаря ти!
  • Е,не трябваше да мислиш дълго,Лиа,не ми взимат гласа,но като го п рочетох се замислих-колко опасна е днешната действителност с това виртуално комуникиране....Има ,но рядко и щастлив край от такива авантюри,но повече.....са илюзия!
  • Благодаря, г-н Коновски! Оценям високо времето и гласуването.
    Неа, благодаря ти, че прочете! Ценя времето на всички, които са отделили да прочетат, добавят в любими и напишат по някоя дума. Бъдете живи и здрави!
  • Дал глас...
  • Доче,Елка и Светле, благодаря ви! Хубав ден ви желая!

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...