По разказа на Христам „Жена ти ме напусна“

Бях се напил до несвяст...

Стаята, дето се събудих, с бледо-жълтеникав таван, обелен в ъгъла над главата, си е чисто болнична. Макар че болниците трябва да са бели... Да! Ето - омотан съм със разни системи и странно писукащи техники, като по филмите. Няколко лепенки по челото и болка в лявото рамо показват, че неслучайно са ме докарали тука. Само да си спомня откъде се започна... А, да! Тя ме заряза! Остави ме и аз реших да се нарежа здраво. И не само се нарязах, ами и седнах зад волана на „Пежо“-то, май със цел да се пребия някъде... Дано да не съм убил някого! Не дай си Боже! А и той, най-добрияt ми приятел не ми каза нищо... Изниза се без да каже дума! Дали знае? Тя сигурно му е казала... Няма как да не му е казала вече! Ами да, та нали и аз му се оплаках, че жена му ме напусна... Като че ли той ще ми я върне! Като се замисля, може и да го направи. Та той е толкова... А пък аз! Да взема, че да направя такава величайша глупост... Сигурно той ме е извадил от купа тенекии и ме е докарал в болницата! И ми разправя, че всичко ще се оправи. Ще се оправи - друг път! Няма оправия! Не и сега... Ако опитам, май с дясната ръка ще стигна до щепсела на тая писукаща машинария. Трябва да го направя, преди да е дошъл някой!  Ееех... Сбогом!

Б. Калинов. 25Септември 2009 г.