Съдба
Дъждът се сипеше с такава сила, все едно Господ го бе заплашил с уволнение при най-малката издънка и сега определено даваше всичко от себе си, за да запази работата си. Едрите капки сякаш се изстрелваха нейде от черното небе и стремглаво се разбиваха в мократа земя със звучното "Цоп!". Беше толкова тъмно, че дори котките мислеха, че са ослепели. Даже светкавиците не смееха да се покажат, макар че всеизвестен е техният принос към цялостната ужасяваща картина на една истинска буря. Нищо не се чуваше, освен ударите на капките дъжд по настръхналата земна повърхност. Хората се бяха изпокрили - кой на топло в уютния си дом - с книга в ръка и чаша уиски до себе си, кой в кръчмата - да сподели с някой непознат най-тежките си грехове, подтикнат от депресиращите метеорологични условия навън. Дъждът просто бе отмил всичко. И не спираше.
От прозореца на една малка къща на ул."Сто въздишки" се процеждаше анемична светлина. Момиче на около 25 години седеше до прозореца с печален израз и гледаш ...