2 дек. 2008 г., 16:39

Съдба 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
943 0 1

... хм, и той дойде, заговори я, бе странно. Хареса й, сякаш от години го познаваше. Налудничаво, но прекрасно, грешно, но невероятно. Той й поради усмивката си, част от сърцето си, даде й душата си, невинната си обич, подари й чувствата и вълненията, страстта и желанието, които тя бе търсила толкова време и не успяваше да намери... до този момент. Накара я да мечтае, щом погледне в очите му, да се чувства специална и най-важното – ОБИЧАНА. Той бе този, който тя бе чакала и за когото бе мечтала години наред, той, с главно „Т”. Грехът?!? Грехът ги обгърна и ги водеше напред, караше ги да са заедно, да се усмихват, да бъдат щастливи... но не и сега, поне не и тя...

© Петя Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??