Съдби
Пети епизод
Морският бриз и миризмата на риба, сол и катран беше останал зад гърба им. Вървяха по селските друмища, по поля и гори, осеяни с диви цветя, благоуханни билки и вековни дървета. Вдишваха чистия въздух пропит с аромата на мащерка, риган и родопски силиврек, почиваха под сянката на някой източен чинар край малка буйна рекичка и лека полека се приближаваха до градчето на тяхната надежда.
От време на време някой услужлив селяк, с висок овчи калпак, ги качваше на каруцата си, та изранените им нозе да починат и съберат сили. Калеврите им бяха съдрани, та не се знаеше на бос крак ли стъпват или на нещо като изтъркано меше, което някога е било кожа. Имаше добри хора, които ги канеха в бедните си, но гостоприемни къщи, гощаваха ги с пресно козе мляко, дето дава сили, с топла погача и пресно бито масло. Но такива бяха рядкост. Повечето само ги разпитваха любопитно от къде идат и накъде са се запътили. Чудеха се на говора на черноокото момче и го питаха дали не е цигане. Наум бе ...