6 июн. 2012 г., 23:22
2 мин за четене
Точно в 8.30 часа сутринта съдия Х отвори очите си. Обзе го неприятното усещане, че го чака още един отвратителен, скучен и неприятен ден в провинциалния съд. Стана и с достолепна крачка се отправи към умивалника, където дълго време се любуваше на своя достолепен образ в огледалото. Всъщност съдия Х беше застаряващ мъж над 50-те с изморен вид, леко оплешивяло теме и големи кръгове под очите. Той, разбира се, не виждаше нищо подобно: представяше си се в своята прекрасна тога, как пресича съдебната зала с твърда крачка и всички му стоят прави на крака. Това не е малко признание. Само той си знаеше колко много усилия му е струвало да седне на така мечтания магистратски стол.
В 09.30 часа, само няколко минути след като бе влязъл в своя кабинет, телефонът изнервящо започна да звъни. Първа го обезспокои деловодителката, която имала да му дава няколко нови дела от вчера. Съдия Х благоволи да ù направи добрината да я приеме в кабинета си и саморъчно да напише върху кориците на делото разпорежд ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация