16 мая 2015 г., 23:23

Съжалявам...

1K 0 1
1 мин за четене

Съжалявам...

 

Това е една толкова често използвана думичка, а едва наскоро, изречена в най-малко очаквания момент, ми направи изключително силно впечатление, накара ме да се замисля над значението ѝ.

 

Спомням си как много отдавна преглеждах статия, обясняваща колко е безпредметно да се извиняваш, ако всъщност чувстваш точно обратното. Тогава просто казваш: "Съжалявам", пропускайки едното "не" отпред, задоволявайки очакванията на останалите. И наистина - случвало ми се е да изговоря същото, мислейки си противоположното. За жалост все повече хора ежедневно "съжаляват" за редица свои действия, без да влагат капка угризение или достойнство. Загубила ли е своя смисъл тази дума в днешно време? За някои вероятно да, а за други все още значи нещо и притежава стойност.

 

Последният път, когато чух "Съжалявам" по адрес на моя молба, се усмихнах и замълчах. Мислех си: "И аз съжалявам". И наистина беше така. Но вместо огорчение или ярост към човека отсреща, изпитвах крайно разочарование от себе си, защото сам се поставих в тази ситуация. Малко повече се искаше от мен, но прецених грешно и сбърках. Накрая остана най-трудната задача - да си простя. Вече го направих и ще спя по-спокойно.

 

Радвам се обаче, че след всичкото съжаление, накрая излезе и нещо полезно :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми написаното от теб! Накара ме да се замисля! Аз също често използвам думата „съжалявам”...но винаги от сърце

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...