19 мар. 2009 г., 02:00

Сълза в океана

1.5K 0 0

Сълза в океана, промяна във времето, надявам се, че всичко ще свърши
и ще отминеш като капка в река, и ще се върне светлината в нашите души.
Да не те бях те срещала, да не бях поглеждала, заслушвала.
С новия ден и аз те обичах, както малко момиче обича малко момче.
Със онази мисъл да не бях се влюбвала.
Стоя в пустиня и чакам да се съмне, за да продължа,
всички сърца са вече заети, ти беше моя мечта, моят рай с вечността.
Не виждам нищо, не чувам, не мисля, не чувствам.
Пробожда ме липсата ти, как така силно те няма?
И моля се, пожелавам си силно
всичко да свърши и да отминеш като дъжд през пустиня
през сърцето ми.
Падам от рая и търся светлината в нас.
И плачем.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислава Благоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...