Сълза в океана, промяна във времето, надявам се, че всичко ще свърши
и ще отминеш като капка в река, и ще се върне светлината в нашите души.
Да не те бях те срещала, да не бях поглеждала, заслушвала.
С новия ден и аз те обичах, както малко момиче обича малко момче.
Със онази мисъл да не бях се влюбвала.
Стоя в пустиня и чакам да се съмне, за да продължа,
всички сърца са вече заети, ти беше моя мечта, моят рай с вечността.
Не виждам нищо, не чувам, не мисля, не чувствам.
Пробожда ме липсата ти, как така силно те няма?
И моля се, пожелавам си силно
всичко да свърши и да отминеш като дъжд през пустиня
през сърцето ми.
Падам от рая и търся светлината в нас.
И плачем.