"Сълзи в мрака"
Понякога децата задават въпроси, на които дори възрастните не могат да отговорят. И аз като децата зададох си въпрос, но за жалост, на него имаше отговор. Питах небето, но отговор исках от себе си. Попитах: "Боли ли, когато обичаш някого толкова силно, че би свалил звездите от небето, би пресушил водата в морето и преброил всяка малка прашинка в пустинята? Боли ли, когато желаеш някого толкова силно, че би отнел и сътворил нов живот заради него? И боли ли, когато той не разбере мощта на твоята любов...?"
Да. Да, боли. Боли толкова много, тъй силно пари, че вече не искаш да създаваш живот, а само да отнемаш. Искаш да видиш и накажеш онзи, който кара съдбата да чертае кръговете на живота ти криви и ти причинява тази болка. Но тъй като не можеш да откриеш Бог, нито някаква надежда около себе си, се примиряваш и твои най-добри приятели стават тишината, мрака и болката. Онова изгарящо душата ти нещо, което тежи в гърдите ти и пълни очите ти със сълзи. Животът е несправедлив, ...