Лунната светлина галеше кожата. Лекият полъх на вятъра си играеше с косата й, а единственият шум, който нарушаваше спокойствието на гората, беше от падащата вода.
Тя постави на земята лъка, стрелите и с плавно движение съблече дрехата си. Когато водата я докосна, тя изтръпна. Тялото й, плувнало в пот от горещината, се разхлади, а след като се потопи цялата, за миг й се стори, че се е пренесла в друг свят. Затвори очи и се заслуша в тишината която обгръщаше всичко наоколо. Оттласна се от дъното. Показа над водната повърхност, косата й се разпиля и заблестя като, че ли беше покрита с диаманти. Сините й очи се впериха в шепнещия лес. Тя чуваше - листата на дърветата нашепваха за опасност. Извърна рязко глава и се загледа. Острите й ушички потрепнаха при едва доловимия шум на стъпки. Тази смрад… не можеше да е нищо друго освен трол.
След секунда той се появи измежду дърветата. Когато я видя, се втурна напред, вдигнал брадвата си във въздуха. Тя изскочи на брега. Сърцето й препускаше по-бър ...