16 мар. 2020 г., 08:40
2 мин за четене
Тая нощ сънят дойде във вид на говедо… Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме по-добре от вас. Постигнали сме отдавна мечтаното равновесие и желание.
Не сме там някакви пърхащи врабчета, нито влачещи се след историята гущери.
А сериозни, задълбочени, разбиращи важността на живота, същества. Може да се разчита на нас, на нашата стабилност - ние бавно вървим, но далеч стигаме. И най-важното - това не е от ден, два и не е за ден, два. От векове поддържаме тая стабилност - биологически, исторически, психически, социално.
Наскоро някакъв си, в мерака си да ни укори и обиди за нежеланието ни да се подлагаме на революционните непредвидимости, ни нарече висши, но животни. А ние убедено му отговорихме: „Животни, но висши!”. И този епитет е най-важното нещо в живота ни, защото ние наистина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация