Съни Старк е една моя приятелка, с която се запознахме, когато бяхме 3-годишни в детската градина. Макар и тепърва да прохождаше в големия, колкото мрачен, толкова и светъл свят, тя вече беше будна за него и с нетърпение очакваше пътешествието, наречено живот. Ясно си спомням как, докато си играехме безгрижно по цял ден на продавачки и майки, изведнъж тя добиваше сериозността и увереността на възрастен и ми заявяваше мечтите си, както и непоклатимостта ù, че досущ като някоя принцеса от приказките ще се бори за осъществяването им с най-светли и чисти помисли и чувства.

Така безгрижно и радостно премина детството ни в забавачницата и докато се усетим, вече седяхме на първия чин в класната стая в очакване на биенето на първия училищен звънец, бележещ началото на задълженията и отговорностите. Макар в нея да се забелязваше страх от жените в детската градина, то той бе несравним с този, който пропълзяваше като змия в нея с влизането на учителката. Наистина много се боеше от критиката, не само на учителката, но и на всички около нея. Това обясняваше покорната ù кроткост, както и плахостта ù да се скара с някого. Тя слушаше със захлас по-висшестоящите и попиваше всяка една думичка, безсъмнено приемайки я за чиста истина. Беше отлична ученичка и пример за подражание – никога не престъпваше родителската дума, освен в случаите, когато се заиграваше весело и забравяше всякаква заръка. Уви, само веднъж си изпати жестоко от тази отвеяност – докато се пързаляше по един парапет, падна и си изби няколко зъба. Слава богу, случиха на отлични лекари, които успяха да спасят положението, но и които може би малко го влошиха – сложиха и превръзка на главата и 6 или 8 седмици, вече не помня точно, не ù позволиха да сложи никаква храна в устата си, освен течна. Децата си мислеха, че си е счупила главата, но колкото и да повтаряше истината, слухът продължи да се разпространява, докато превръзката не бе свалена. След това имаше голям апетит и бързо порасна.

Докато растеше и се учеше в малкото градче на име Нарда, Съни бе една година гимнастичка, после английският език замести гимнастиката, а също така и има житейски уроци по приятелство. Един ден се върна с малко кученце, което промени ежедневието и характера ù – тя се превърна в отговорен родител и страстен природолюбител. След като завърши основното училище с пълен отличен, тя кандидатства в езикова гимназия в съседния, по-голям град. Там също бе пълна отличничка и извървя трънливия път на юношеството с едно разбито сърце и няколко добри, истински приятелства. След това отиде да следва висше в столицата и през тези 5 години прекъснахме почти всякакъв контакт.

И така, докато един ден съвсем случайно не се срещнахме в един влак, който пътуваше към морето. За 10 часа запълнихме празнината от 5-годишна раздяла. Тя ми разказа за удивителните си пътувания по света, за мистичните откровения на живота, до които е стигнала с помощта на почитани шамани и духовни водачи, за бурните приключения по пътя на борбата за опазване на природата, за просълзяващите от смях истории с приятели и за трогващата романтична любов между нея и мъжа, с когото после прекара остатъка от живота си, но за когото така и не се омъжи, въпреки трикратното му предложение за брак.

В онези 10 часа осъзнах, че пред мен вече не седи само онази, старата Съни. Да, тя наистина бе запазила живия си ентусиазъм, детската невинност и добродушието си, но и беше придобила качества на истинска жена – беше разумна, с чувство за хумор, силна воля, непоколебимо хладнокръвие и заразяваща усмивка. А мечтите ù... Те бяха толкова дръзки и на пръв поглед абсурдни! За нея не съществуваха невъзможни неща – само ограничени хора. И на моменти, освен характерната ù лъчезарност, струеше и някаква потайнствена мъдрост – все едно в нея се бе вселил духът на белобрадия старец от приказките.

След неочакваната ни среща във влака продължихме активно приятелството си. И тогава видях невъзможното – за 5 години тя стана собственик на една от най-печелившите фирми за добиване на чисто екологично електричество, издателска къща и в следващите 10 години се превърна в един от най-обсъжданите автори на света. По някаква забавна закачка на съдбата синът ми и дъщеря ù се ожениха, а също така и съпругът ми и приятелят ù си бяха първи братовчеди и приятели.

Истината е, че Съни бе истинска личност: не живееше по правилата на обществото, а по тези на сърцето си; беше весела и забавна, но когато се ядосваше, щетите се равняваха на тези след торнадо от 5-та степен – добре, че не се ядосваше лесно; тя имаше своите мрачни дни, но те бяха нищожни на брой в сравнение с тези, в които носеше слънцето със себе си; мразеше домакинската работа, която се вършеше почти изцяло от приятеля ù, но пък винаги беше готова да действа, когато става дума за приятел или скунксовете в гората; овикваше хората за немарливостта им към книгите, но пък винаги прощаваше грешките, като изключим онези, в които са ù забивали нож в гърба – тя се обичаше достатъчно, но не прекомерно, че да знае какво заслужава и какво не. Тя бе себе си.

И най-изумителното от всичко е, че тя направи мечтите си реалност – постигна безсмъртието чрез литературата, охолния живот – чрез разума си, щастието – чрез борбеността и мечтателността си. И дори сега, когато аз съм на прага на смъртта и забвението, тя е един от най-ярките ми спомени, тя ми показа живота от хубавата му страна. Тя не ми бе просто приятелка, тя бе част от семейството ми.

Съни е една от онези светли личности, за които от небето капва по една чиста сълза всеки път, щом някой произнесе думата „слънце“.

16.03.2012г.