Сънувах го...
Сънувах го… Беше по–красив от всякога и най–хубавото: беше мой… Говорехме с часове, смеехме се и се забавлявахме, докато не я видях - нежно-груба сребърна халка на безименния му пръст… Стоеше красиво, но грубо напомняше: Не го докосвай, той е мой… Върху халката беше изписано име… Името на другата...
В следващия момент изолирах всичко: обстановката, него и халката… Всичко беше фалшиво, но най–вече той… Трябваше да се отърва от него, той не беше това, което заслужавах… Не ми се вярваше да съм заслужила по някакъв начин един лъжец! И не бях… Просто, както става често, се влюбих в най–лошия човек, с когото светът някога ме е срещал… Или пък може би не съм. Няма нищо случайно на този свят и всички го знаем. Може би е трябвало да видя красотата точно в неговата усмивка и грациозността – в походката му…
Знам ли, може би е трябвало да срещна точно него онова лято… И, ако трябва да бъда честна, искрено се надявах, че той е правилният човек…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кари Брадшоу Все права защищены
