- Искам за доброто и злото, искам истории, няма да заспя без истории!
-Стига, момчето ми, късно е вече, утре ще ходим на аквапарк, трябва да се наспиш.
-Добре, ама само една. Не! Две! Моля те, моля те, бабоо…
- Предавам се! Спри да хленчиш. Ще ти разкажа пак онази история за сестра ми, когато беше малка. Тогава играехме на площадките пред блока, родителите ни пускаха сами, цяла тайфа деца от махалата – до тъмно търчахме навън. Един ден сестра ми, която беше много палава, скочила от люлката, тя я застигнала и й пукнала главата, над веждата. Тръгнала сама към болницата. Най-близката, Градска болница я наричахме. Татко излязъл да я вика и като не я открил, питал децата наоколо, та те му обяснили какво се е случило. Като видял кръвта по плочките, дядо ти Гошо хукнал към болницата. Разпитвал за едно момиченце на 6-7 годинки, в жълта рокличка. А, беше тук, казали му от спешния кабинет, но не е за нас, изпратихме я в Окръжна болница. Търсете я там.
-Но бабо, къде е тази болница? Самичка ли е ...