Бистра (Бистра Долапчиева)

В затвора на 21-ви век 🇧🇬

В пандемичната самота ме атакуват адски еретични мисли. Дали сме свободни хора във века на технологиите, отворения свят и демократични общества, дали наистина преди векове поробените ни предци са се чувствали роби? Защо? Нима не са могли да пеят, да играят хора по мегданите, да се влюбват и да обича ...

Бистра

Проза » Обзоры, анализы, критические статьи

2021-01-22T14:04:50+02:00 1K 3

Здравей, момчето ми! 🇧🇬

- Здравей, Антонио, добре дошъл!
Момчето се обърна с гръб и донамести слушалките в ушите си, набирайки линк на телефона си. Дядо Евтим извиси глас отново :
- Добре дошъл, казвам! Как си?
Безмълвието на тийнейджъра подпали душата на Евтим. Че като викна…
- Ей, ако ще ми идваш пак, за да се зомбираш с ...

Бистра

Проза » Рассказы

2020-04-25T18:01:36+03:00 1.4K 1 5

Ще те открия в Рая 🇧🇬

В памет на баща ми
Как така животът се оставя
чрез един единствен дъх!
Твоята душа голяма как отлитна
във пространството без вик! ...

Бистра

Поэзия » Другая

2019-05-11T18:46:26+03:00 1.5K 3

Сънувай хубави сънища 🇧🇬

- Искам за доброто и злото, искам истории, няма да заспя без истории!
-Стига, момчето ми, късно е вече, утре ще ходим на аквапарк, трябва да се наспиш.
-Добре, ама само една. Не! Две! Моля те, моля те, бабоо…
- Предавам се! Спри да хленчиш. Ще ти разкажа пак онази история за сестра ми, когато беше м ...

Бистра

Проза » Рассказы

2019-04-20T11:00:16+03:00 1.1K

Гранична застава 🇧🇬

Запорожецът летеше по равния път, изтормозен от завоите на красивия Пирин, сляп за величествените гледки, пред които онемявах, вгледана през стъклото на задната седалка. Най-после пред нас се ширна Гоце Делчевското поле! Дълго пътуване! Тръгнахме от Варна в тъмни зори. Така беше – когато имаше коли ...

Бистра

Проза » Рассказы

2019-04-17T22:40:45+03:00 2.3K 8

Богата е, но я съжалявам 🇧🇬

Със Светлана се запознахме на тенискорта в Лимасол. Рускиня, наближаваща 60-те със завидна осанка и лице, сякаш не познало ни грижи, ни сълзи. Не споделяше много. То и не искаше питане – в марковите си екипировки грееше всеки път като пристигне с джипа си Порше кайен. Показа ми веднъж снимка на крас ...

Бистра

Проза » Рассказы

2019-04-16T11:58:22+03:00 2.4K 2 7

Не ни жалете 🇧🇬

Вече петнайсет години живея извън България. И всеки път, когато се върна, срещам тъга в очите и на близки, и на непознати хора. Щом чуят, че съм емигрантка, започват да се вайкат и да напяват с тъжен
глас : Ох, горкичките, къде се пръснахте като пилци, няма ли да се връщате, как издържате там…
Иска ...

Бистра

Журналистика » Социальные статьи

2019-04-13T01:27:47+03:00 2.5K 4 8