3 нояб. 2005 г., 21:52

СЪНЯТ НА СТАРЕЦА

1.6K 0 1
2 мин за четене
- Приятелю, разкажи ми за живота, моля те. - Какво да ти разкажа по-точно? - За
това кое да избера от него, за да бъда най-щастлив. - Това сам трябва да знаеш и
да решиш. - Разкрий ми ти какво избра от света за свой живот. - Струва ми се, че
ще е по-подходящо да ти разкажа съня на един човек, когото познавам. Една вечер
той сънувал, че вече не е жив. Видял се като старче, приведено досущ като човек,
който има много изживени години зад себе си. След смъртта си той разговарял с
някого. В християнския свят вярват, че това е свети Петър. Той пази вратите на
рая. Този човек му показал списък. Това били жълти, стари, вехти листи – стари
колкото един живот. Можеш ли да се досетиш какво е съдържал този списък? -
Предполагам житейските му дела. - Кои според теб? - За доброто и злото, което е
сторил на хората, на близките и околните. - Това наистина е бил списък за
доброто и злото, но не към хората, а спрямо самия него. Свети Петър му показал
списъка и го запитал: “Какво направи ти за душата си, човече? Как живя там, за
да я обогатиш, за да я развиеш?” И наистина горкият старец осъзнал, че беше
пресмятал всяка една минута, всяка постъпка приживе. Не бе дал воля на чувствата
си, на душата си. Вършеше всичко “както трябва”. Славеше се като силна личност в
този си живот. В листите бяха отбелязани само две години, в които той беше
отделил за душата си. Във всяка една беше развил по едно качество. Това бяха
последните две години от животаму. Беше свършил дните си почти такъв, какъвто и
го беше започнал. - За какво е живял тогава? - И той си зададе същия въпрос. Но
вече беше пропилял възможността да живее тук и сега. И трябваше да отпътува за
друго място. Чувстваше се празен, безличен и изхабен. Съжаляваше за истинското
щастие, което можеше да изживее тук; затова че не го позна. - Знам, че ти ми
говориш винаги от сърце. Но кажи, измисли ли си тази история? - Не, този човек
наистина съществува. Той ми разказа съня си за своя предполагаем край. Така
научих неговата истина, която стана и твоя. - Благодаря ти, че ме дари с твоето
познание. Сега съм по-богат и по-мъдър от преди. Твоята история ще ми поможне,
за да избера от този свят това, което ще развие най-пълноценно моята душа. Върви
си с Богом, пиятелю.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...