- В следващото състезание ще премерят сили водачите на отборите - каза Генерал. - Моля, заемете местата си на старта.
- Хайде, Гар Ван - сръчка сенчестата в ребрата Сянка. - Това е твоето състезание.
- Да бе, да - измърмори тя. - Много ви е удобно така. Хъм - скептично изсумтя Гар Ван малко по-късно, гледайки недоволно нагоре към състезателното трасе. - Очаквате да се катерим ли?!
- Е - небрежно сви рамене генералът. - Освен ако не можеш да летиш...
- Всъщност мога - усмихна се сенчестата. - Благодаря.
- Какво?! - опули се Генерал. - Ама как така...?!
...
- Следващото състезание е преодоляване на Пулсат за време - каза Генерал. - Маршрутът е следният: ... - Ясно ли е? - попита той след десетминутни обяснения.
- Това ли е всичко? - небрежно сви рамене Мрънкалото. - А пък аз за миг си помислих, че ще е трудно.
- Ъ?! - сепна се генералът и за всеки случай отново проследи маршрута в Пулсата, после изгледа подозрително риса с думите: - Сигурно криеш някой трик в ръкава си?
- Всъщност - махна с лапа Мрънкалото. - Аз нямам ръкави...
...
- Ко - каза една вечер Фи Тил. - Твой ред е да направиш чай.
- Хъм - изсумтя Ко Та Рак. - Как да го направя?
- Амииии... - учудено проточи ефрейторът. - Първо възври вода, а после...
- Как ще разбера, че ври? - прекъсна го котакът.
- Ако, като си топнеш лапата, започнеш да пищиш - сви рамене Фи Тил. - Значи е завряла.
- Ясно - изкозирува Ко. - Заемам се.
...
- Утре е последното състезание - обяви Генерал. - Моля, всеки отбор да избере своя представител, като изборът трябва да е на случаен принцип, за целта сме ви раздали съответните пособия.
- Хъм - изсумтя малко по-късно Сянка, въртейки замислено късата клечка в ръка. - Спечелих или загубих, туй е въпросът...
- Добре - извика генералът. - Нека състезателите вземат лъковете, за да свикнат с тях до утре, състезанието ще е по стрелба с лък. Свободни сте!
- Хъм - отново изсумтя сянката. - Лошо! Май не съм най-добрият избор за тази дисциплина...
Не много по-късно:
- Какво, хич ли не умееш да боравиш с лък? - попита Черната Пантера Ра.
- Случайно да си ме виждала да уцелвам? - сви рамене Сянка. - Иначе за боравене - боравя си.
- Ох - въздъхна Гар Ван. - Да се надяваме, че и жълтите няма да имат късмет с жребия.
- Ахам - кимна Но Щен Вълк. - Резултатът е напълно равен!
- Е - сви рамене Ко Та Рак. - Сега всичко е в твоите ръце, Сянка.
- ...!!! - каза сянката и се оттегли за медитация.
...
- И така - извика Генерал на следващата утрин. - Ето я мишената, на всеки състезател са дадени стрели с цвета на отбора му... Явно този път всичко ще се реши с един изстрел. Нека участниците се подготвят.
- Сянка - прошепна в ухото му Гар Ван. - В никакъв случай не трябва да печелиш.
- Какво?! - изумено ù изсъска сянката. - Защо?!
- Имам нова информация - отговори му сенчестата. - После ще ти обясня.
- На позиция!!! - изрева генералът. - По моя команда!!! Жълтият! - жълтият състезател уцели две точки.
Сянка погледна Гар Ван, която му кимна утвърдително.
- Червеният!!! - червеният уцели петица.
- Синият!!! - шест точки.
- Белият!!! - седем точки.
- Зеленият!!! - Сянка се прицели и... не уцели мишената.
Малко по-късно:
- Победител е жълтият отбор - обяви Генерал. - Заповядайте в щаба, за да получите наградата си. Обявявам общовоенното състезание за приключено! - с тези думи генералът се прибра в щаба, последван от жълтите.
- Гар Ван? - въпросително вдигна вежди Сянка.
- Тази нощ се промъкнах тук-таме - сви рамене сенчестата. - И разбрах каква е наградата за първо място - договор с Легиона...
- Ахам - кимна Черната Пантера Ра. - За малко да се минем!
- Точно така - съгласи се Ко Та Рак. - Не ми звучи забавно.
- Правилно - каза Но Щен Вълк. - Нямаме работа там.
Мрънкалото просто кимна утвърдително.
- Ясно! - отсечено кимна Сянка. - Одобрявам!
- Да вървим да си събираме багажа - махна с ръка Гар Ван.
- Вървете - каза сянката. - Аз ей сега ще дойда...
...
Сянка седеше със затворени очи на земята с лъка в скута си, а до него имаше подготвени две зелени стрели... Звярът отвори жълтите си очи, с едно светкавично, но прецизно движение стана и изстреля двете стрели - първата уцели центъра на мишената, а втората разцепи първата.
- Да си имат храна за размисъл - доволно се ухили той.
© Стоян Вихронрав Все права защищены