Човек

   Беше седнал умислен на един камък. В ръката си мачкаше топче глина загрижен, какво още има да направи до края на седмицата. Много неща са и дори да иска няма да може.

По едно време погледна в ръката си, какво е станало с глината. Направо се изуми. Там стоеше малка фигурка, която много приличаше на него. Взе една клечка от земята и направи малка дупчица, където бяха устните. Наведе се и духна... 

Нищо... Никакъв звук...

Обърна фигурката и проби друга дупка отзад.

Отново духна и се понесе някакъв звук, не особено мелодичен. След малко статуйката се раздвижи.

- Добре де, ще те кръстя, но как?... Дудук... Нее, много глупаво звучи... Пищялка... И това не става.

Вдигна ръка нагоре и каза:

- Нека бъдеш, Човек!

Ева

Спешният екип , блъсна с носилката вратата на операционната. Стаята беше с искряща белота, а светлината заслепяваше. Той стоеше на столче пред масичка с хирургични инструменти.

- Какво пак е направил?

Единият ангел нервно, потрепвайки с крила измънка.

- Ами, качил се на най-високата планина и скочил. Решил, че може да лети.

- Ох, Адаме, Адаме, защо бе човече не слушаш инструкциите ми, какво можеш да правиш! Слагайте го на масата!

Беше восъчно блед и не можеше да диша. Вероятно реброто се беше забило в дроба.

Операцията не трая дълго и в металното легенче стоеше парчето ребро, което бе пробило дроба.

- Явно трябва да направя нещо за Адам. Дано спре да се хвърля, от където реши.

Взе скалпела и започна да вае нещото от реброто. Когато свърши се изуми на статуята. Беше толкова красива, ефирна и примамлива. Вдигна я нагоре и прошепна:

- Аве... Защо сега пък говоря на латински?... Как да те кръстя красавице?... Дааа, може би затова казах "Аве", твоето име ще е Ева!

Ябълката

    Седяха облегнати на ябълковото дърво. Прегърнати гледаха, как вълкът ближе едно агънце, за да му направи прическа.

- Адам, защо вълкът и агнето не политат към небесата?

- Ами, не знам.

Една ябълка падна от дървото и удари Адам по главата. Двамата се спогледаха.

- Ева, май нещо ми светна в главата, но не знам, какво е.

Тя се засмя, но чу, как змията Наги просъска в ухото и:

- Дай му тази ябълка и ще разбере, какво е.

- Нали е забранено!

- Ти му я дай и ще видиш, че забраната ще падне.

Взе ябълката от устата на змията и я подаде на Адам.

- Яж и ще сме щастливи, защото знанието е щастие.

Той отхапа и после изкрещя:

- Евааа, в ябълката има червей и съм го отхапал на половина! Виж го, как се гърчи.

От нищото се появи Той.

- Забраних ли да се яде месо в Рая? Забраних!!! Сега си обирайте крушите и долу на земята!!! Видях те ли, до къде води познанието, води до смърт.

             Има и други!