2 min reading
Човек
Беше седнал умислен на един камък. В ръката си мачкаше топче глина загрижен, какво още има да направи до края на седмицата. Много неща са и дори да иска няма да може.
По едно време погледна в ръката си, какво е станало с глината. Направо се изуми. Там стоеше малка фигурка, която много приличаше на него. Взе една клечка от земята и направи малка дупчица, където бяха устните. Наведе се и духна...
Нищо... Никакъв звук...
Обърна фигурката и проби друга дупка отзад.
Отново духна и се понесе някакъв звук, не особено мелодичен. След малко статуйката се раздвижи.
- Добре де, ще те кръстя, но как?... Дудук... Нее, много глупаво звучи... Пищялка... И това не става.
Вдигна ръка нагоре и каза:
- Нека бъдеш, Човек!
Ева
Спешният екип , блъсна с носилката вратата на операционната. Стаята беше с искряща белота, а светлината заслепяваше. Той стоеше на столче пред масичка с хирургични инструменти.
- Какво пак е направил? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up