Беше поредната тъжна вечер. Вечер, от онези които те връщат към спомените, хващат те за гърлото и не ти позволяват да дишаш. От онези, които прекършват душата ти и си играят с нея, а после я захвърлят на пода, като счупена и безполезна играчка. Точно както направи той. Но на теб не ти пука. Преживяваш това отново и отново. Преминавайки границите дори на мазохистичното ти търпение, не се отказваш. Нали го обичаш, та нали и той те обича, какво би могло да обърка нещата повече от това? Никога не си мечтала за принца на белия кон, нито за гъзарчето по което всички си падат. Силно и непреклонно убеждаваш другите, че любовта е просто мираж, а всъщност безполезно се опитваш да убедиш себе си. А може би тяхната любов, не е твоята любов. Не си падаш по модерното, еднодневно и празно "обичане". Масовото никога не ти е било присъщо. Търпяла си критики относно избора ти, търпяла си болка, именно от избора ти. Търпяла си.. и ще търпиш. А търпиш, защото обичаш. Често забравяш за себе си, мислейки за ...