7 июл. 2024 г., 18:53

Тайната на вятъра

732 0 0
1 мин за четене


   Някъде там далеч в своя дом, направен от пухкави, бели облаци живееше Южният вятър. Слънцето топлеше дните му, а синьото небе му беше постеля. Там той събираше хиляди мечти, измолени от хората. После слушаше в захлас историите им, изречени на един дъх. Мечтаеше с тях. Искаше някога да срещне красавицата Северен Вятър. 
    Един прекрасен летен ден, седнал на висока палма, вгледан в синьото море, той слушаше още една приказка. Розовото фламинго шепнеше:
   - Там на брега на морето, близо до високите скали, аз се родих. Дните ми бяха щастливи, изпълнени с мечти и надежди. Играехме си с нашите приятели щъркелите. Крясъци ни огласяха всичко наоколо. Вечер с моя приятел Белият щърк стояхме на брега. Вълните миеха краката ни, а залязващото слънце галеше крилете ни. Обичах и дните, в които играехме във водата и си разказвахме истории. Така времето отлетя. Белият щърк никога повече не се върна до нашите скали. Аз останах тук да го чакам сама. Мечтая някой ден отново морето да мие краката ни и той да ми разкаже за своите приключения." 
   Южният вятър чу тази история и се натъжи. Спомни си за Северен Вятър и реши да попита за Белия щърк дърветата докато броди из горите. Те му разказваха за полета на щъркелите. Така бавно и неусетно, Южен вятър откри Белия щърк. Той стоеше гордо изправен в гнездото си на комина на стара бяла къща. Южен вятър мина през клоните на старата смокиня. Чу тихите ѝ въздишки, усети сладкия аромат на плодовете ѝ. Приближи гнездото му и прошепна: 
   - Здравей. Дойдох тук заради теб. Помниш ли Розово фламинго. Тя все още мечтае да те види и те чака там до скалите. Мога да те отведа при нея.
   Белият щърк разпери криле и полетя. Южен вятър се носеше заедно с него. Двамата летяха устремени към залеза. Пътуваха дълго. В една борова гора, Южен вятър видя неговата любима Северен Вятър заслушана в шепота на планинското поточе. Приближи се до нея. Усети дъха ѝ. Тримата полетяха заедно към скалите на брега на морето. Скоро пристигнаха. Белият щърк стоеше отново на брега на морето до Розовото фламинго. Двамата си шепнеха истории. Южен вятър полетя заедно със своята приятелка Северен Вятър и никога повече не пусна ръката ѝ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Нонинска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...