ДораНонинска
42 результатов
Тя гледаше кървавия залез зад хълма. Дърветата като мрачни стражи, протягаха ръце към помръкналото небе. Хълбоците ѝ се повдигаха бавно и ритмично. С всяко вдишване настъпващата нощ нахлуваше в дробовете ѝ. Хладният въздух лекуваше нараненото ѝ сърце. Чудовището се събуждаше в сърцето ѝ. Още един дъ ...
117
Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно к ...
180
1
6
На хоризонта се белееха първите къщи на селото. Въздухът трептеше от горещия дъх на лятото, което бе дошло тихомълком. Непрестанното жужене на цикадите раздираше тишината. Колата вдигна облак прах докато преминаваше през боровата горичка по черния селски път. Приятният аромат на свежест нахлу през о ...
146
Градът бавно се събуждаше от сън. Враните вдигаха глъчка под прозореца на Валерия. Тя отпи глътка от уханното си кафе. Вгледа се в хоризонта, озарен от сутрешното слънце. Хълмът в далечината блестеше с изумрудена красота. Само скалите белееха. Привличаха погледа ѝ. Малък, сив гълъб кацна на перваза ...
150
Някъде там далеч в своя дом, направен от пухкави, бели облаци живееше Южният вятър. Слънцето топлеше дните му, а синьото небе му беше постеля. Там той събираше хиляди мечти, измолени от хората. После слушаше в захлас историите им, изречени на един дъх. Мечтаеше с тях. Искаше някога да срещне красави ...
212
Ето, дойде и този ден, отивах на гости на най-добрата си приятелка. Преди три месеца, тя си купи къща в китно Родопско село. Реших, че ще пътувам с влак. Събрах багажа и тръгнах към гарата. Както си вървях по улицата, започна да вали. Небето притъмня, а светът посивя. Някой отне цвета от всичко наок ...
208
Тази вечер бе вълшебна. Луната бе скрила сребърното си лице зад облак. Водите на езерото бяха черни като бездна. Гората би притихнала в очакване на новия ден. Лястовичките наблюдаваха притъмнелия свят наоколо.
Там в далечината се чуваше виенето на вълчица. Нейните крака бавно пристъпваха по мократа ...
Там в далечината се чуваше виенето на вълчица. Нейните крака бавно пристъпваха по мократа ...
166
2
- Сине, трябва да учиш език. Виж Гошко, ще учи в Кеймбридж. Ами ти, тук ли мислиш да си останеш?
Учителката ме мъчи с едни думи, а на мен нищо не ми влиза в главата. Гледам с интерес „как съхне боята“ и чакам да свърши часа. После излизам навън. Пролетното слънце погалва страните ми. Те стават румен ...
Учителката ме мъчи с едни думи, а на мен нищо не ми влиза в главата. Гледам с интерес „как съхне боята“ и чакам да свърши часа. После излизам навън. Пролетното слънце погалва страните ми. Те стават румен ...
266
2
Слънцето обагри хоризонта в пурпурно в прекрасната августовска сутрин. Едно малко, розово облаче приличаше на захарен памук. Гората, все още притъмняла от отминаващата нощ, подканяше и примамваше посетителите си с песента на славеят и свеж аромат на борове. Въпреки настъпващият горещ августовски ден ...
220
Очите му изгаряха нощите ѝ. Там, в сънищата, присъстваше единствено той. Само тогава докосваше косите му, а телата им се притискаха в танца на любовта. Кожата му блестеше под лунната светлина. Сега отново бе пред нея- перфектен и недостижим. Морето галеше тялото, което тя изгаряше да докосне. Капчиц ...
268
-Закъснявам! Дядо Коледа ще бъде много сърдит!- шепнеше си джуджето.
То бе високо не повече от метър. Тичаше през снегът със своите червени островърхи ботуши. Сините му панталони се развяваха от студеният вятър, който свиреше свирепо в комините. По бялата му брада имаше висулки, а носът му бе червен ...
То бе високо не повече от метър. Тичаше през снегът със своите червени островърхи ботуши. Сините му панталони се развяваха от студеният вятър, който свиреше свирепо в комините. По бялата му брада имаше висулки, а носът му бе червен ...
534
1
6
Малката рибарска лодка се рееше по златистите вълни. Слънцето се спускаше в своя златен дом. Студът проникваше през дрехите и хапеше кожата. Сиви облаци забулиха небето в мрачна одежда. Заваля студен есенен дъжд.
Тервел стоеше взрян в морето. Прошарените му коси, целунати от сребристата обич на врем ...
Тервел стоеше взрян в морето. Прошарените му коси, целунати от сребристата обич на врем ...
660
Дърветата бяха загубили одеждите си. Сега клоните им се протягаха като черни пипала към небето. Над селото се спусна мрак. Небето побеля. Светът притихна. Скоро затанцуваха първите снежинки. Тъмните покриви бавно се покриваха с бяла пелена.
В селото пушеха само няколко комина. Останалите къщи бяха м ...
В селото пушеха само няколко комина. Останалите къщи бяха м ...
627
3
Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно к ...
534
Тъмна, беззвездна нощ. В гората се чуваше виенето на койот, който бавно си проправяше път през призрачните сенки на дърветата. Само луната осветяваше гората наоколо. Смарагдовите корони на боровете сега изглеждаха като черни великани, излезли от недрата на пъкъла. Ликът на кръглата луна, скрит зад е ...
392
1
2
Очите на баба Илина се взираха в далечината. Болката се бе скрила вътре, а съмнението сви гнездо в нараненото ѝ сърце. Страхуваше се от тъмнината. Там в сенките, скрит стоеше образът на момчето от бунара. Той се спотайваше в най-тъмната нощ. Нейният час настъпваше и тя знаеше, че щеше да я чака отвъ ...
747
Есента дойде. Студените й пръсти докоснаха света наоколо. С топла палитра нарисува листата на дърветата. Там зад хълма, седна на брега на езерото, разпиляла меднорусите си коси. Сълзите й капеха по есенните цветя, а въздишките й бяха с дъх на канела и топлина. Високо над боровете се носеше хладният ...
311
Огънят на залеза пламна в небето. Боровете в гората притъмняха. Перата на черният скорец лъщяха под лъчите на залязващото слънце. Той запя своята последна песен, скрит сред клоните на старият бор. Гласът му се разнесе над притихналата гора. Нощта изстуди с дъха си водите на езерото. Хладната красави ...
277
4
Малки сиво-бели облачета се рееха по синьото небе. Залезът запали хоризонта в златисто, а слънцето затвори уморените си очи. Вълните на морето бяха сребристи, запазили в себе си топлината на отминалият ден. Тъмният силует на планината се виждаше на хоризонта. Каменистите й върхове блестяха в златист ...
503
Чашата с кафе стоеше недокосната на малката стъклена масичка. Мира се взираше в ръцете си сякаш там можеше да намери отговорите на въпросите си. Навън бе хладна декемврийска сутрин. Белите пръсти на зимата се бяха впили в голите снаги на дърветата. Небето бе сиво, а силуетът на слънцето се виждаше н ...
465
1
4
Вечерта дойде с тихи стъпки. Покри с черните си коси светът наоколо. Птичките спряха да пеят своите тъжни песни. Гората притъмня. Там някъде, скрит в сенките обикаляше вълкът- повелител на нощта, господар на тъмнината. Той вървеше бавно, промъкваше се, дебнеше жертвите си. Прилеп летеше и раздираше ...
815
Мастилен мрак се спусна над морето. Вълните се разбиваха с плисък в скалите. Луната хвърляше своите сребристи отблясъци върху водата. Морето се вълнуваше от милувката на своята любима. Светът бе притихнал, уморен от непрестанният бяг на времето. Клоните на дърветата се опитваха да докоснат светлият ...
543
1
2
Светлината на лятното утро се процеждаше през спуснатите щори. Сив гълъб бе кацнал на перваза на прозореца. Таня стана от леглото. Погледна своя верен приятел с любов.
В градинката пред блока играеха деца. Веселата им глъчка ехтеше из квартала. Брезата под прозореца й докосваше нейният свят- единств ...
В градинката пред блока играеха деца. Веселата им глъчка ехтеше из квартала. Брезата под прозореца й докосваше нейният свят- единств ...
515
3
2
Ритмично почукване извади баба Илина от прегръдката на съня. „Чук, чук, чук“ и после отново. Сив гълъб кълвеше трохичките, които бяха останали на прозореца. Баба Илина отвори очи и се взря в белия таван. Слънчевите лъчи се процеждаха през дантелените пердета на прозореца и рисуваха чудни златни карт ...
313
7
Падна здрач. Светът притихна в очакване на настъпването на нощта. Лястовичките под стряхата се свиха в гнездото си. Потръпваха от вечерния хлад, който пронизваше мъничките им телца. Небето стана огнено червено. Слънцето се прибра в Златния си дом отвъд хоризонта. Светът застина, a природата притаи д ...
491
1
Старата ябълка в двора облече нежно розовата си одежда. Пчеличките жужаха в короната й, опиянение от нейният живителен сок. Няколко големи, пъстри пеперуди кръжаха наоколо.
В ъгъла на градината, растеше една голяма черница. Голите й клони се протягаха като сиви ръце към небето. Лятото децата се качв ...
В ъгъла на градината, растеше една голяма черница. Голите й клони се протягаха като сиви ръце към небето. Лятото децата се качв ...
437
2
2
Червеното лале в градината отвори очи от дългата зимна дрямка. Небето бе мрачно и тъжно. Сивотата погълна цветовете на пролетта. Бяла пелена се спусна над короните на дърветата. Малката праскова зъзнеше от сутрешния хлад. Изглеждаше тъжна и самотна в нежната си розова премяна. Врабчето трепереше на ...
445
Първите лъчи на слънцето разкъсаха сутрешния здрач. Поруменялото от свян небе се усмихна на събуждащият се свят. Реката бавно си проправяше път през скалите. Въздишките й се чуваха дълбоко в боровата гора. Гласът й, нежен и успокояващ шепнеше на брега. Разказваше му за далечни места. Спомняше си за ...
682
1
Уханието на малките синеоки теменужки се разнасяше из гората. Тревата бе посребрена от сутрешният мраз. Зимата все още отказваше да си тръгне, впила ледените си пръсти в дърветата. Нейните горчиви сълзи се бяха превърнали в малки сребристи бисери, разпилени по пролетните цветя.
Слънцето се усмихваше ...
Слънцето се усмихваше ...
591
1
1
Там на брега на голямата река растеше самотното старо дърво. Бурите го брулеха и то устояваше на всички превратности на живота, гордо изправило короната си. Взорът му бе устремен към голямата река. Любуваше се на белите ѝ води, обагрени в оранжево от залеза. Птички кацаха на клоните му. Пееха песнит ...
334
1
2
730
Бе слънчев августовски ден. До където погледа стигаше се виждаше само безкрайно синьо. Морето се сливаше с безоблачното небе, докосваха се там далеч на хоризонта, споделяха кратка целувка преди да се отдалечат отново. В далечината плуваха делфини, които подскачаха и танцуваха във водата. След това п ...
632
1
2
Глава 3
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се ...
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се ...
1155
1
6
Над селото се спусна мрак. В сивите къщи светнаха прозорчетата като очи на дете. Голите дървета протегнаха клони към небето. Тъгуваха по отминалото лято и красивата Есен. Кучетата се бяха свили на топло под стряхата и зъзнеха от нощният хлад, който проникваше през кожата и щипеше хълбоците .
От небе ...
От небе ...
1112
2
5
Трета глава
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Т ...
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Т ...
466
1
3
Сълзите на розата
Първа глава
Продължение
Така бавно, денят се изтърколи. Слънцето скри лика си зад големия хълм. Обагри небето в кървавочервено . Въздухът захладня, а тъмнината запълзя над боровете. Песента на птичките заглъхна. Гората притихна. Чуваше се само протяжното виене на самотен вълк в гор ...
Първа глава
Продължение
Така бавно, денят се изтърколи. Слънцето скри лика си зад големия хълм. Обагри небето в кървавочервено . Въздухът захладня, а тъмнината запълзя над боровете. Песента на птичките заглъхна. Гората притихна. Чуваше се само протяжното виене на самотен вълк в гор ...
604
2
3
Първа глава
Калина отпи първата глътка от горчивото си кафе с дъх на канела. Усети пулсиране в глава си от поредната неспокойна нощ. Затвори очи и се вслуша в тихото ромолене на близката река. Вятърът шепнеше отдавна забравени истории , древни като скалите, надвиснали над града.
Тя потръпна при мисъ ...
Калина отпи първата глътка от горчивото си кафе с дъх на канела. Усети пулсиране в глава си от поредната неспокойна нощ. Затвори очи и се вслуша в тихото ромолене на близката река. Вятърът шепнеше отдавна забравени истории , древни като скалите, надвиснали над града.
Тя потръпна при мисъ ...
1140
1
5
Втора глава
Теди седеше в леглото в болничната стая. Тиктакането на стенния часовник отекваше в главата ѝ. Навън студеният дъжд продължаваше да вали. Дърветата протягаха оголени си клони като прозрачни ръце в небето. Всичко бе мрачно и сиво, а опадалите по земята листа образуваха жълто-кафява пелена ...
Теди седеше в леглото в болничната стая. Тиктакането на стенния часовник отекваше в главата ѝ. Навън студеният дъжд продължаваше да вали. Дърветата протягаха оголени си клони като прозрачни ръце в небето. Всичко бе мрачно и сиво, а опадалите по земята листа образуваха жълто-кафява пелена ...
728
2
10
ГЛАВА ПЪРВА
Убийството
Тази сутрин бе много гореща и инспектор Макс Грийн се чувстваше сякаш е в пещ. Не обичаше горещините и никога не ги е обичал, той предпочитаще зимата и снегът напук на всички прииждащи туристи в Сан Антоан. Всяка зима се усамотяваше в малка хижа в планината за седмица или две, ...
Убийството
Тази сутрин бе много гореща и инспектор Макс Грийн се чувстваше сякаш е в пещ. Не обичаше горещините и никога не ги е обичал, той предпочитаще зимата и снегът напук на всички прииждащи туристи в Сан Антоан. Всяка зима се усамотяваше в малка хижа в планината за седмица или две, ...
615
7
ГЛАВА 1.
Ситни капчици пролетен дъжд измиваха умората от дългата зима. През облаците се прокрадваше топлото слънце. То бе нарисувало многоцветна дъга в небето. Червеното лале в градината жадно пиеше от животворния дъжд. Лястовичката се бе скрила под стряхата в гнездото си и наблюдаваше с интерес слу ...
Ситни капчици пролетен дъжд измиваха умората от дългата зима. През облаците се прокрадваше топлото слънце. То бе нарисувало многоцветна дъга в небето. Червеното лале в градината жадно пиеше от животворния дъжд. Лястовичката се бе скрила под стряхата в гнездото си и наблюдаваше с интерес слу ...
656
1
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
