Тайната стая и дрехата на дявола
(по спомен от сън)
В едно малко родопско село, наречено Ставирово, живеела една възрастна дама на около седемдесет години. Овдовяла преди няколко години, тя решила да не притеснява децата си, които се установили отдавна в големите градове и да не им натрапва присъствието си. Затова продължила да живее в голямата си, но вече западаща след годините къща в селото, където била родена и където смятала и да завърши земния си път. Там нямало големи развлечения, повечето от жителите му вече не били сред живите, но останалите такива се познавали и си имали приказка. Всяка сутрин, бабата, която се казвала Тошка, ходела до местната бакалия, за да си купи хляб, масло, сирене и всичко, което и било нужно за домакинството. Пенсията не и била голяма, но парите и стигали, защото и децата, които живеели със семействата си в големите градове на страната и пращали по някой лев, за да подпомогнат старицата. Отделно я навестявали често, носели и храна и гледали да я отменят ...