11 апр. 2023 г., 11:08

Така де

532 1 10
1 мин за четене

Вратата се захлопна от злобата й. Той допусна грешка – каза гласно:

- Бе, какво ли съм направил в предния си живот, та съм наказан сега…

И вратата пак зейна…

хххх

- И как стана това?

- Ами, докторе, жена ми ме изхвърли…

- И заради това скочихте от шестия етаж?

- Не съм скачал…

хххх

- Мише, хайде в къщи…

- Извинете, аз не съм Мишо…

- А ти ела в къщи, може да ти хареса…

Хххх

- Миме, защо са ти криви пръстите на краката?

- Заради убежденията…

- Как така?

- Убедена съм, че нося 38 номер…

хххх

Като бях малък, все ми поставяха условия. Искаш вафла – копай в градината. Искаш газирано – подреди си стаята. Искаш играчка – помети двора…

И затова нищо нямах…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...