Талончето от лотарията (за конкурса)
- Един хляб, две кисели млека и едно талонче от лотарията.
- Още шейсет стотинки, бабо!
- Ох, чедо, нямам повече... До пенсията три дни има. Я вземи махни едното мляко!..."
- Дали пък да не махна талончето от лотарията? Помисли си, бабо? Как ще изкараш до пенсия само с хляб и едно млекце?
- А бе колко пъти и с по-малко съм устисквала, момко. А късметчето си ми го дай! Че тъкмо то сито ми държи, я! Ами ако спечеля?!
- Е, какво ще направиш, ако ти се паднат много пари? – подсмихна се продавачът.
- Ти мене не ме мисли, ако ми излезе късметът! Веднага ще им намеря мястото на парите. Първо ще изплатя дълговете на сина си, че е затънал до гуша. Откакто се разведе, надолу тръгна… Сещаш се какво става като на хазарт се отдадеш…
- Ами-и-и, бабо, то твоето не е ли също хазарт, като последните стотинчици за талонче от лотарията си даваш?
- Не е тъй, чедо, не е тъй. Ей, синът ми всичко разпродаде на безценица. С кой акъл му прехвърлих единственото си жилище и аз не зная?! Ако не ме беше посъветвал адвокатът да си запазя право на ползване, досега съдия-изпълнителят и него да е продал и да съм на улицата…
- Дядо нямаш ли си, да ти помага? – загрижи се момчето.
- От десет години съм вдовица, баби, и сама си тегля теглото… - рече възрастната жена, взе си торбичката със скромните покупки и се накани да тръгва, накуцвайки.
- Късмет, бабо! – извика подире ù младият продавач.
Един изискано облечен господин от опашката хвана под ръка старицата, отвори ù вратата и тръгна с нея.
"Ха, мислех, че този човек ще ми направи добър оборот, но какво му стана, че се спусна да помага на хазартната бабичка?"– учуди се магазинерът и се загледа след странните си клиенти. Господинът внимателно подкрепяше изпадналата жена, както би могъл да постъпи само роден син…
Като всяка година и сега не закъсняха юлските горещници. Въздухът се къдреше пред очите, задухът изпаряваше мозъците и те сякаш се носеха над разтопения асфалт на нажежения град като дяволски ехиден присмех…
- От дома на Пантелеева направо вони! – хванала се за носа, със струйки пот, стичащи се по челото, една съседка на тъй наречената хазартна бабичка позвъни на тел. 112. Преди това вдигна скандал на съпруга си, че сам не се е сетил да направи каквото и да било. "Чакай ти акъл от собствен мъж!" – мина ù през ума и тя настойчиво затърси помощ от други. Успя да се свърже и припряно обясни съмненията си, че нещо е станало с баба Денка, защото от цяла седмица не я е виждала да излиза, а и от апартамента, в който живее сама, се разнася страшна смрад. Скоро дойдоха няколко полицая и лекар.
- Казахте, че жилището е на сина на старицата, а къде е той? – обърна се единият униформен към съседката.
- От години не съм го виждала. Но съм чела, залепени до входа, призовки от съдия-изпълнител до него. Изглежда много е задлъжнял, горкият…
Лесно успяха да отворят вратата. Вътре не се дишаше… Намериха започналия да се разлага труп на старицата – до масата, върху която имаше едва наченати, покрити с мухъл, хляб и кофичка кисело мляко, а и едно блестящо талонче от лотария.
След няколко месеца изисканият и внимателен господин, който помагаше на баба Денка да се прибере вкъщи, стана горд собственик на жилището на нейния син.
Животът си продължи спокойно. А на масата - в кухнята, която ползваше старицата, Бог да я прости, още присмехулно се мъдреше талончето от лотарията. Та то не миришеше…
© Росица Танчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
💐
-
Благодаря, Мона!
-
силен разказ
-
Благодаря за отзива, Регулус!
-
Направо настръхнах. И в същото време отдясно ми се показва реклама "Можем да продадем Вашия апартамент за 45 дни".
-
Благодаря за отзива, Гавраил! Причините за социалното зло... Лечението... Въпроси, които търсят отговори...
-
Завладяващ разказ.Прочетох го на един дъх и на края ме побиха тръпки.Къде е милостта?
-
Благодаря, Влади!
-
Поздравления и силни аплодисменти!
-
Благодаря, Дочка! Чакам твоя разказ по темата!
-
Поздравления за добре разказаната история.Успех!
-
Младен, Марина, Надя, Нина и Имче, благодаря ви за прочита и коментарите!
-
Много тъжно, но истината боли, винаги боли. Така е то в днешно време... Не бива да се примиряваме със случващото се... Хубав разказ...
-
Поздравления,Роси! Добър разказ!
-
Хареса ми!
Горката баба Денка!
Разказа ми навява едни спомени… може би за това, историята наистина ме трогна…
Успех! -
Мммм..., трогна ме..., и на мен все не ми достигат за талонче от лотарията..., а как ми се иска да спечеля поне 100 000...
"След няколко месеца изисканият и внимателен господин, който помагаше на баба Денка да се прибере вкъщи, стана горд собственик на жилището на нейния син.
Животът си продължи спокойно. " -
Браво, Роси! Яко си го написала. Драмата е и социална и лична. Познавам доста подобни случаи. Следователно намирисва на ситуационна система. А финалът ти ме подсети за финала на знаменития филм "Монпарнас 19" с незабравимите актьори Жерар Филип /в ролята на Модиляни/ и Анук Еме. Защото и там имаше един такъв - изискано облечен господин, в ролята на печеливш лешояд. Много ми допадна и идеята ти с талончето от лотарията - вечно и гротескно оцеляващо.
-
Благодаря ви за отзивите, Безжичен и Рая!
-
Успяла си, Роси, и още как! Успех!
-
Добре написано! Но за теб не се учудвам - то е ясно. А за темата - част от много по-голямата тема за сбърканата човешка по(при)рода!
-
Благодаря за поздравите, Лати! Опитах се да изпълня творческата задача, поставена от Перперикон във формата на възможно най-къс разказ. Темата е: "Игрите на късмета като социално зло", с дадено начало на сюжетната линия. Дали съм успяла - ще кажат читателите. Приеми и моите поздрави!
-
Много такива господинчовци обират и пребиват възрастните хора в България. Така забогатяват!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
*****