Eia
433 результатов
Не са нито строги, нито загадъчни –
това са южните, усмихнати къщи.
Подпрели майчини чела на еркери,
тъй са топлооки, ведри и любящи!
Огнища те в сърцата са разжарили ...
  126 
Мама Делфинка се чувстваше най-уютно в своя дом – в Океана. Обичаше го посвоему, макар да съзнаваше, че я ограничава. Често си мечтаеше за чудеса, които можеха да се случат само на сушата. Още по-често копнееше за звездния безкрай, а той нощем се откриваше над нея неустоимо красив. Мама Делфинка бе ...
  180 
Все по-трудно събираше сили, за да поеме предизвикателствата на деня. Заспиваше рано, а през нощта я будеха силни болки. Утрото я подканяше да си измери кръвното налягане и да пие хапче за свалянето му. И сега започна по обичайния начин. Следваше закуска, опит за благополучно справяне с тоалета, пор ...
  317  14 
Нотариус Виденов бе достатъчно разсеян, задълбочен в писане, с порядъчно разхвърляни по бюрото документи, затова хич и не усети, че в кантората му бяха влезли клиенти. Сепна го предупредително мъжко покашляне, след което чу:
- Здравейте! Може ли да ни изготвите декларация за разделност и да я завери ...
  416  12 
- Тази нощ няма да заспиваме, Ея! Татко в три часа трябва да е на космодрума.
- Батко, толкова се вълнувам!
- Да си призная, аз също, чак сърцето ми ще изскочи! Но трябва да си стегнем багажа за дългия път, който ни чака. Видях, че баща ни е опаковал няколко резервни скафандъра. Ще се скрием в тях. ...
  399 
- Не ми идвай повече на свиждане, татко… Моля те, за Бога, моля те… - задъхвайки се, мълвеше затворникът.
Конят на милиционера-надзирател изпръхтя в ухото му, сякаш само той разбираше младежа. Трайчо неволно допря глава в муцуната му. Усети отдавна жадувана топлина. Потръпна…
- Сине, недей така! Не ...
  402  21 
Дарин не искаше да се събужда. Макар да сънуваше безкрайни лабиринти, от които нямаше изход, макар да викаше на сън и да се задушаваше… Отвореше ли очи, като проказа започваше да го обхваща чувство на срам, изгарящ срам, че принадлежи на човечеството, на прокълнатото човечество, което не можеше да с ...
  298 
Обезболявам своите копнежи,
стремленията бурни на духа си.
Филизи късам, крайпътни цъфтежи,
с леден разум асфалтирам степта си.
Но пак с каруца пея по асфалта, ...
  737  16 
- Записвай, записвай! – тропаше настоятелно с бастуна си лудият старец.
- Но, татко, изморих се, стига толкова! – синът неведнъж се беше сблъсквал с ината на баща си и знаеше, че той има свойството винаги да надделява.
- Сега, сега, че утре може да не съм жив, а това трябва да се знае! – продължи да ...
  1879  10  38 
Понякога утрин, в най-крехкия миг,
своя пристан намирам на кея.
Вливам се плахо в картина на Моне –
в безкрая като птица се рея.
Съкровени акорди… Филип Паже! ...
  522 
Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствен ...
  1679  12  31 
1
Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствен ...
  1038  18 
Чупи снага грациозен смях млад,
с привечерни русалки танцува!
Морето - мъдрец, поет – белобрад,
възхитено, тайно се любува…
Разплисква до възбога вечност – шик, ...
  869  11 
Вълните на душата
разплискват се в безкрая –
синтез на светлината,
открила мост към рая.
Вълните на душата, ...
  1185  13 
Преди с чудния свят раздялата вечна,
изсвири ми, моля, Лунната соната
и то както може само Филип Паже!
Душата ми ще затанцува щастлива,
а тялото съвсем ще забрави да мре… ...
  903  17 
Самичка не мога много да направя…
Два-три залъка на слабия да дам,
да държа ръката му, когато страда,
да го прегърна и да диря помощ –
тези липсващи Човеци всред тълпата ...
  698 
- Дай да изчистя още едно кринче с ориз, чедо! – подвикна баба Станка подир внучката си.
Старата жена страдаше от артрит. Приличаше на пречупено, чепато дърво. А когато се замъчеше да прави крачки, подпряна на двете си патерици, хрущеше като разцепена от мълния престаряла елха. Отдавна не можеше да ...
  1009  10  28 
Към „Аве Мария“ търся пролука
през делника съсухрен, окуцял.
Но тъй е мрачно и крепя се едва.
Слепешката все вървя ли, вървя…
Препъвам се, по-луда от лудите. ...
  820  13 
Поръсени със слънце, разискрят се вълните –
от чудна Тракия та чак до Мачу Пикчу,
през земята изгревна на цъфналите вишни.
Колкото реални и толкова магични!
Влюбени, окрилени, синтез на дух всевишни…
  1417  10 
Във вълшебния утринен миг,
птичка, дребна като кутре,
вкуси капчица цветен нектар,
достатъчен да не умре.
И заслави слънцето с възторг! ...
  773  14 
/Едноактна пиеса по картина на Латинка Минкова/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/tema-za-piesa-ili-razkaz-kakvo-se-e-sluchilo
Действащи лица:
ТЯ
ТОЙ ...
  1595  12 
Когато реалността пулсира, боли,
а срещата със светлината сблъсък е,
обезболяващата доброта е лек,
смиряващото сливане с природата.
Ръка човечна и очовечаваща, ...
  592 
Като съсухрен навик куцука деня,
фин благородник, отегченосамотен -
Лорд Байрон, иронично осмиващ света,
консервативния, застинал, понятен.
Понякога поспира се замислено, ...
  689  16 
/Къс разказ, последван от преработката му в едноактна пиеса/
- Брей, тоя Асан! Как търпи грозната си жена в леглото, да му се неначуди човек?! – зацъка дядо Стоил, загледан подир въздебелата Айше, като с наслаждение отпийваше ракийката си.
Да беше видял, че Асан е влязъл в кръчмата, хич и нямаше да ...
  1472  11 
Откакто разговаряше с птиците,
не я разбирах.
И себе си не разбирах…
Защо не мога да говоря с птиците?!
Цветята я обичаха, ...
  695  12 
Невероятно тиха бе тази августовска утрин. Сякаш нямаше война, окопи и човешка кръв, попила в ненаситната паст на ширналото се поле. Довчера генералът мислеше, че светът свършва в прокълнатата 1917 година, а днес всичко му изглеждаше различно - спокойно и разумно, като разпукване на цвят, като ново ...
  1471  16 
Тази сутрин Павел Джорджич, придружаван от няколко гулями, пое по познатия си път към Самоков. Беше го изминавал преди и с никополския първенец Тодор Балина, и с братя Соркочевичи. Рагузкият търговец бързаше към ковачницата на Ильо. Искаше лично да нагледа как върви изработването на оръжията - огнес ...
  1820  27 
Адвокат Петров довършваше сложен документ, когато дочу колебливо почукване по вратата на кантората си. След „Да, моля!“, никой не влезе и той стана да отвори. На прага стоеше грамаден мъж, наподобяващ представата на адвоката за Боримечката – известният герой на Иван Вазов от романа „Под игото“. Имаш ...
  1298  12 
Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...
  668  11 
Пиша разказ, мъча се над образ драматичен.
Но дочувам: „Жена, поне една манджа сготвù!“
В миг с трясък сгромолясва се светът ми трагичен,
свиреп и тъй озъбен, като сто кучета зли.
А благоверният прави се на симпатичен… ...
  1042  10 
Не ми върви, не ми върви!
Измъчиха ме тези хора.
На борсата съм на труда
и търся място депутатско.
Само от това разбирам, ...
  1002 
Откакто започна работа, Панко пестеше всеки лев, за да си позволи своите екстремни изживявания. Караше ски по най-опасните склонове, изкачваше стръмни планински върхове, спускаше се с парашут, летеше с парапланер… След като известно време ходи и на курсове за водолази, вече смело изследваше морското ...
  1706  20 
Чувстваш – под нозете ти е заледено,
страшен студ е стегнал целия ти свят.
До теб съм! Опри се на моето рамо,
дай ръката си и да тръгваме, брат!
Проронваш, че нямаш на никого вяра ...
  1102  12 
От вятъра е може би, от вятъра, обръщащ чувства, мисли и понятия, объркващ всичкото с ехидния си смях, ведно взривяващ навици, устои, страх, в миг омитащ наслоеното в нощвите, засяващ семената за вълшебен хляб, разнищващ отвътре напълно душите… От вятъра… да, сигурно от вятъра понякога повдига се за ...
  1778  12 
Божествена музика,
нежна като влюбеност,
най-фино докосване
до чувствителни струни…
Божествена музика, ...
  578 
Сломен ли си, дириш корен
и през скалите пролука,
за да покълнеш отново –
едно рамо, за наслука.
През процепа – лъч светлина, ...
  644  17 
Помръдна едва-едва. Ръцете го боляха. Всичко го болеше.
Дочу като в просъница:
- Излиза от комата! Господи, съвзема се!
Застена… Споменът изведнъж го връхлетя. Искаше му се да крещи, но нямаше сили.
- Слава Богу! Ще живее! – пак дочу през режещата болка, която раздираше цялото му тяло. ...
  1427  11 
Кората на вековна мура –
ръце, очукани от труд,
изстрадали и твърде горди,
напук на глад, а и на студ.
Ухаещи на лудо биле, ...
  633 
- Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...
  718 
- Ха така! Драго ми е! Както сме се наредили всички покрай трапезата, наздраве от чичо ви Стоян! Да сме живи, да сме здрави, а лошото далече да бяга! Винцето си го бива, а? Еликсир и половина, от изпечена реколта, бая години отлежало! Ей, попе, насреди глътката пустият GSM пак те прекъсна!
- Кой, ко ...
  877 
Предложения
: ??:??