Теория на мечтателството и за ролята на рамката

  Имало едно време един човек - най-големият мечтател на света. Мечтал за всичко и всеки, всеки свободен миг мечтал, всяка свободна секунда летял в облаците, всяка минута бил усмихнат.Човекът се наричал Неудачник. Неудачник бил добър и кротък, може би, защото мечтал, но лошото билo, че той никога не се замислял защо изобщо го прави. Той просто не спирал. Мечтите правили живота му хубав, цвтен, светъл, подреден, а понякога и хаотичен, но в този хаос се съдържал най-висш порядък.

Един ден построил той нови въздушни кули, но те били по-високи от всякога. Мечтата му полетяла извън полето на самото мечтаене. Зародила се тя в корените на Космичното дърво, засмукала от сока на Земята, стигнала до ябълката на греха и полетяла. Когато Мечтата на Неудачник стигнала границата на мечтаенето тя съзряла себе си - кокетна, натруфена, красива... И се влюбила, влюбила се в себе си, врътнала се и преминала границата. И така, прекрачила тя рамката, полетяла в Енергията, сляла се с нея, но все още виждала отражението си. И все повече се влюбвала. А Неудачник, горкият, само се усмихвал, но един ден усмивката му помръкнала. Не можел да заспи цяла нощ, а на сутринта усмивката изчезнала. И вие ще се почудите защо -  отговорът не е толкова ясен, колкото се предполага да е, но и да беше такъв - щеше да ви обърка, а може би аз просто не искам да го споделя с вас. Но ще го направя, защото не искам Неудачник да ви стане съсед.

Събудил се Неудачник и се изплашил - усмивката я нямало, Мечтата, чрез която той дишал, умряла. Станала егоистична, самовлюбена и кокетна и сметнала, че не е достойна да бъде част от съзнанието на простосмъртен човек, толкова мислила и като разбрала, че няма какво да направи, че е част от Неудачник, се ядосала и се пръснала. Странно нещо са мечтите, не мога да ги разбера! Но Неудачник страдал. Толкова страдал, че не можел да продължи да мечтае - от страх и новата мечта да не надскочи Рамката. Но както вече споменах, мечтите и в частност неудачниковата Мечта построила кули - красиви и грозни, светли и тъмни, но много високи. След като тя умряла и те умрели - така умряла и частица от сърцето на Неудачник. Защото той, ах нещастникът, се усмихвал заради хипотетичното сбъдване на мечтата, а тя - кокетката, взела че преминала Рамката. Но ние - хората - мразим Рамки, нали? Мечтите най-много ги мразят! Но не съзнаваме ли ние - простосмъртните - нуждата от граници, едва когато идилията ги надскочи? Неудачник осъзнал всичко, но себе си не осъзнал. Помръкнала душата му, помръкнало сърцето му. Човекът не мечтал, било го страх. И защо да мечтае - да изгуби още една частица от сърцето си ли? Но един ден Неудачник прозрял пътя към осъзнаването си - да бъде свръх-човек. И престанал да мечтае и станал той егоцентричен и нарцистичен като Мечтата. Мечтата еволюирала. Тя се превърнала в Машина за осъществяване на мечти, но това не били вече мечти, а само Желания. Успех по пътя ти Неудачник, а и да не пропусна да спомена - Неудачник сменил името си - нарекли го Победител. И живее той така и до днес, и нека Победител стане наш съсед!