24.06.2007 г., 21:01

Теория на мечтателството и за ролята на рамката

1.2K 0 1
2 мин за четене
  Имало едно време един човек - най-големият мечтател на света. Мечтал за всичко и всеки, всеки свободен миг мечтал, всяка свободна секунда летял в облаците, всяка минута бил усмихнат.Човекът се наричал Неудачник. Неудачник бил добър и кротък, може би, защото мечтал, но лошото билo, че той никога не се замислял защо изобщо го прави. Той просто не спирал. Мечтите правили живота му хубав, цвтен, светъл, подреден, а понякога и хаотичен, но в този хаос се съдържал най-висш порядък.

Един ден построил той нови въздушни кули, но те били по-високи от всякога. Мечтата му полетяла извън полето на самото мечтаене. Зародила се тя в корените на Космичното дърво, засмукала от сока на Земята, стигнала до ябълката на греха и полетяла. Когато Мечтата на Неудачник стигнала границата на мечтаенето тя съзряла себе си - кокетна, натруфена, красива... И се влюбила, влюбила се в себе си, врътнала се и преминала границата. И така, прекрачила тя рамката, полетяла в Енергията, сляла се с нея, но все още виждала отражението си. И все повече се влюбвала. А Неудачник, горкият, само се усмихвал, но един ден усмивката му помръкнала. Не можел да заспи цяла нощ, а на сутринта усмивката изчезнала. И вие ще се почудите защо -  отговорът не е толкова ясен, колкото се предполага да е, но и да беше такъв - щеше да ви обърка, а може би аз просто не искам да го споделя с вас. Но ще го направя, защото не искам Неудачник да ви стане съсед.

Събудил се Неудачник и се изплашил - усмивката я нямало, Мечтата, чрез която той дишал, умряла. Станала егоистична, самовлюбена и кокетна и сметнала, че не е достойна да бъде част от съзнанието на простосмъртен човек, толкова мислила и като разбрала, че няма какво да направи, че е част от Неудачник, се ядосала и се пръснала. Странно нещо са мечтите, не мога да ги разбера! Но Неудачник страдал. Толкова страдал, че не можел да продължи да мечтае - от страх и новата мечта да не надскочи Рамката. Но както вече споменах, мечтите и в частност неудачниковата Мечта построила кули - красиви и грозни, светли и тъмни, но много високи. След като тя умряла и те умрели - така умряла и частица от сърцето на Неудачник. Защото той, ах нещастникът, се усмихвал заради хипотетичното сбъдване на мечтата, а тя - кокетката, взела че преминала Рамката. Но ние - хората - мразим Рамки, нали? Мечтите най-много ги мразят! Но не съзнаваме ли ние - простосмъртните - нуждата от граници, едва когато идилията ги надскочи? Неудачник осъзнал всичко, но себе си не осъзнал. Помръкнала душата му, помръкнало сърцето му. Човекът не мечтал, било го страх. И защо да мечтае - да изгуби още една частица от сърцето си ли? Но един ден Неудачник прозрял пътя към осъзнаването си - да бъде свръх-човек. И престанал да мечтае и станал той егоцентричен и нарцистичен като Мечтата. Мечтата еволюирала. Тя се превърнала в Машина за осъществяване на мечти, но това не били вече мечти, а само Желания. Успех по пътя ти Неудачник, а и да не пропусна да спомена - Неудачник сменил името си - нарекли го Победител. И живее той така и до днес, и нека Победител стане наш съсед!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох !!! Хареса ми много, но беше бодващо... И аз много си мисля за границите ама според мен са плаващо понятие...Както законодателна система например хах

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...