Ти предаваш тези, които са около теб, обиждаш ги, твърдиш че не струват нищо, а по-късно се решаваш да почукаш на тяхната врата с молба за прошка.
Мислех че ти може би наистина си повярвала на разума си, но изглежда че си още по-противна твар от мен самия. Ако моите заблуди са свързани с останалите, с това че те се променят и преосмислят своята субективна действителност, то твоите заблуди са свързани с теб самата. Ти си мислиш че се променяш, но всъщност се самозалъгваш.
Обидните думи, които отправяш към тези, които обичаш, са олицитворение на твоята слабост. Ти не можеш да се бориш със своите страсти, затова пресъздаваш битка. Ти не можеш да избягаш от своето минало, за това лека по лека вървиш към него. Ти не можеш да се промениш и заради това твърдиш, че се променяш.
Бъдѝ сигурна че това е последното съобщение, което нявга ще получиш от мен. Не мога да бъда познат с някого, който обижда някогашната си любов, наричайки я „хомосексуалист” (смечкавам израза), а след това тича при нея и се кълне във вечна любов.
Не мога да бъда познат с някого, който притежава по-добри актьорски умения от злия демюрг. Не мога да бъда познат с някого, когото вътрешно ненавиждам.
Ако тази моя ненавист съществува, то по-добре да си остане в мен. Аз зная че не искаш тези, които не са искрени, да ти пожелавават щастие, затова няма да ти пожелавам нищо. Аз помня че ми беше споделила как си намерила Правилния път в живота си, затова няма да те карам да го търсиш. Аз осъзнавам че това е едно дълго и глупаво съобщение, което ще бъде изтрито след секунда, затова ще приключа тук. Сбогом!
© Андрей Андреев Все права защищены