Адриан
274 результатов
Покани ме тук да остана...
в шейсетия български град...
в полите на платото Стана...
което обикнах от раз...
Не щеш ли дойдох и останах... ...
  344 
Жадувах на фона на цветната пролет
да бъдеш ти заедно с мен
Да крачим, държейки се с теб да ръцете,
загледани двама напред…
Природата тихичко, бавно да гасне, ...
  316 
5323 г. след края на Войната на боговете,
Крепостта Мурдюн, Република Мумурия, планетата Шир/Геникшля
Делеара развеждаше Базил из библиотеката на крепостта Мурдюн. Този град се намираше върху непревземаемо плато на източната граница на Мумурия с държавата Земела, която беше на нашите. А нашите бяха ...
  505 
Ти беше роден край великия Истър
в затънтено малко селце
и беше отведен от елини в робство
в йонийското синьо море…
След дълги години пораснал се върна ...
  368 
Очаквах, че срещам невзрачно момиче,
изпълнено с мъка, печал…
Не щеш ли обаче, когато те зърнах…
видях не психарка, а елф…
Усетих от теб как струи добротата, ...
  452 
На ...
Не ти ме роди, осъзнавам…
не ти нощем бдеше над мен…
не ти ми пя детските песни…
не ти ме държеше в ръце… ...
  1043 
05.09.2024 г.*
Татаринът Тимур беше последният младеж, който упорито отказваше да напусне бащиното село в покрайнините на Добруджа. С тази си упоритост, 27-годишният мъж си навличаше само беди. Вече четвъртата дама на сърцето му го беше оставила, всичките му някогашни приятели бяха забравили за него ...
  495 
03.05.2020 г.
– Ама че досада… – мислеше си Наталия докато обикаляше долината на Суха река в търсене на средновековните скални манастири през топлия майски ден – Навигацията ми показва, че трябва да са тук… Проклета работа… „Стани журналист“ ми казаха, „щяло да бъде забавно“ викаха… Няма що…
Тя се с ...
  475 
Ръката ми пусна и тръгна...
ти вече обърна ми гръб...
От болка сърцето ми тупка...
От болка оставам без дъх...
Отиваш си... аз не те спирам... ...
  433 
За всичките тези години научих,
че няма го "белия кон"...
че има едничък
спасител всесилен
и той се нарича ...
  497 
Земята поглъща ме бавно...
не мога да мръдна встрани...
от плаващи пясъци сякаш...
е цялото земно кълбо...
и нищо... ...
  589 
Усещам как времето бавно...
превръща ме в купчина пръст...
Отивам си... малко по малко....
но нищо... такъв е светът....
Аз днеска търча по земята... ...
  516 
Отново съдбата ни срещна...
в десетия български град...
Очите ти с радост погледнах...
и мигом към теб полетях...
През всичките тези години... ...
  448 
Не искам да бъда щастлив на Земята...
не искам пари и дворци...
не искам да имам колони и роби,
които да бия с камшик...
Не искам да бъда успешен с цената ...
  851 
Там... нейде... в гората камчийска
е скрито...
забравено вече село́...
наречено бе Булаир,
преди време... ...
  1054 
Смъртта не е нещо, което ме плаши...
отдавна бе скършена тя...
преди векове
сам Иисус
победи я... ...
  947 
Все някога аз ще издъхна... ненужен...
предаден от всички край мен...
аз с хиляди ножа ще бъда прободен...
но всичко ще бъде наред...
В последните дни ще се скитам самичък... ...
  994 
Заточен на другия край на Земята...
с небивала болка в сърце...
си спомням за тебе, отечество мило,
към тебе протягам ръце...
Жадувам към тебе веднъж да се втурна... ...
  958 
Аз исках на фона на цветната есен
да бъда отново до теб...
когато природата в мъки се гърчи...
да чувствам опора до мен...
Животът обаче протече различно... ...
  766 
Писма ежедневно ти пиша...
но те не достигат до теб...
за тях ти си нямаш представа...
не знаеш за болката в мен...
Светът ни обаче е странен... ...
  1002 
Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми, ...
  599 
Все някога аз ще се върна
от другия край на света...
Към тебе с усмивка ще хукна...
ще вгуша се в твоята гръд...
Но този път ще е различно... ...
  631 
Не искам богатство, признание, титли,
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...
  605 
Защо да се стиска до битка
щом можем да стиснем ръце...
и двамата с заедно с тебе...
да тръгнем далече напред...
Защо са ни кървища, битки ...
  1315 
Не ти ме роди, осъзнавам...
ти нивга не чу моя плач...
не беше до мене, когато...
за първи път влязох аз в клас...
не беше ми майка, когато... ...
  1053 
В далечната, ледена Полша...
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни... ...
  814 
Когато те срещнах те мразих...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен...
Не помня как всичко се случи... ...
  703 
Твърдиш, че съм луд, старомоден...
а моят Бог бил е фалшив...
за теб "Свободата" е бога...
но вярвай ми... тя е кумир...
зависиш от спирт и от дрога... ...
  552 
С инжекции... в своите вени...
си впръскваме все "Свобода"...
и лека... полека... невинно...
привикваме ние с това...
изгубили своя критерий... ...
  843 
Аз скитах по друмите пусти
на малкото китно градче...
бях тъжен и спомени търсих...
за своето болно сърце...
Тогава... далече пред мене... ...
  544 
Преминах през всичките кръгове в Ада,
през девет проклети нива...
пробождан, изгарян, аз стенех от болка...
жадувах повторно смъртта...
жадувах плътта ми измъчена, тленна ...
  619 
Наистина нямах представа...
от двама ни кой беше прав...
и двамата носихме маски,
и роли играхме... Нали?
Сега щом сме толкоз далече... ...
  570 
Не си ли ти просто пионка...
на стара шахматна дъска...
не си ли ти пешка безмълвна...
в една доста кратка игра...
ти можеш един или двама... ...
  689 
Нападна ме, дирейки беса...
ти беше по-силен от мен...
но имаше жалка причина...
да стискаш в ръцете си меч...
нападна ме само защото... ...
  785 
Аз зная... че ти си по-умен...
аз зная... че ти си по-смел...
аз зная... че ти си по-силен...
аз зная... че си по-умел...
аз зная... не съм толкоз умен... ...
  676 
Когато аз падах ме хвана...
ръката ми още държиш...
защо не ме пуснеш се питам..
какво ще изгубиш, кажи...
нима толкоз тачиш човека... ...
  892 
Все някога аз ще издъхна...
загледан в небесната шир...
в безкрайната горе вселена...
и в нейните чудни звезди...
Душата ми дълго ще броди... ...
  748 
Учителко, още си спомням...
как ти подари ми света...
с увереност, дето ми вдъхна...
сега срещу тебе стоя...
Ти виждаш, в очите те гледам... ...
  771 
Аз крача самичък сред мрака...
прегръща ме дяволски студ...
а вярата в мене угасва...
превръщам се в движещ се труп...
за похода нужни са двама... ...
  663 
Ти би ли могла да ми кажеш...
аз как ще се справя с това...
до мен няма вечно да бъдеш...
сам трябва напред да вървя...
зад мене разпада се всичко... ...
  701 
Предложения
: ??:??